Строителство и архитектура Вътрешен и външен дизайн

Видове замазки

Циментова замазка

Това е най-често срещаната замазка. Тя се приготвя от пясък, чакъл, цимент и вода. Към тази група се числят и т.нар. бързи замазки, при които наличната вода се свързва по химически път за няколко секунди. Тъй като при съхненето циментовата замазка се свива се препоръчва на всяка площ с дължина повече от 6 м да се остави изкуствена фуга. Тази фуга се запълва когато замазката е напълно суха. Ако се използва като основа за полагането на паркет и други подови настилки, то повърхността на тази замазка трябва да се заглади. За полагането на дървени павета се изисква горният слой на замазката да е грапав.
Циментовата настилка често има сив цвят. В някои райони където се преработват цветни пясъци и чакъли може да се постигне и друг цвят на замазката.

Анхидридни замазки

Анхидридните или гипсовите замазки завладяват все по-голям пазарен дял. Те се нанасят с помпи за замазка и това става бързо и без фуги дори и на по-големи площи. Този тип замазки са самонивелиращи се. Анхидридните замазки се наричат още замазки с калциев сулфат, тъй като това е основната свързваща съставка в тях. Те се приготвят от гипс, пясък и вода. Ако се използват като основа за дървена подова настилка, то замазката трябва да се пришлайфа и да се прахосмуче.
Свързаният калциев сулфат може да поеме с течение на времето наличната влага и по този начин да загуби своята здравина. Поради тази причина този тип замазки трябва добре да се предпазват от влага.
Анхидридните замазки имат жълто бял цвят, с изключение в районите където се преработват цветни пясъци.

Магнезиева замазка

Магнезиевата замазка се поставя помещения където няма да се поставя подова настилка, а замазката ще бъде използвана за подова настилка. Използва се предимно в промишленото строителство. Магнезиевите замазки са особено чувствителни към влагата. Монтирането на дървени подови настилки върху тази замазка не се препоръчва.

Асфалтова замазка

Това е единствената замазка, която се приготвя без вода. Поради това си качество тази замазка е подходяща за поставяне върху гредоред и се използва често при саниране на стари сгради. Асфалтовата замазка се нанася гореща. Може да се покрива и използва веднага след изстиването. Ако се изоползва като основа за дървена подова настилка трябва да бъде натрита с кварцов пясък. Кварцовият пясък е свързващият елемент между замазката и шпакловката. Поради тази причина тези замазки трябва да се почистват съвсем предпазливо, за да не се отстрани пясъка.
Тъй като асфалта е пластичен материал, то той може да реагира при натиск от по-тежки мебели и да се деформира.

Традиционни подови замазки

До неотдавна изравняването на бетонни плочи е било възможно само с циментно-пясъчни замазки, които и днес се считат за едни от най-надеждните и дълговечни. В тях в качеството на свързващо вещество се използва портланд-цимент, а в ролята на пълнител - кварцов пясък, дребнозърнест чакъл и керамзит. Здравината и трайността на замазката зависят от процентното съотношение вода/цимент в разтвора. Например, ако разтворът на даден вид цимент при водоциментно отношение 0.48% дава якост на натиск на замазката 20N/мм2, то при отношение 0.40% якостта на натиск ще се повиши на 30N/мм2. Това означава, че при завишаване на съотношението вода/цимент над препоръчителното (често за по-лесно нанасяне на разтвора се добавя повече от необходимото количество вода), здравината на замазката намалява, тя има по-малка якост на натиск и опън, времето за изсъхването й се удължава и след това се получава голямо свиване. В резултат от това възникват напрежения, които водят и до поява на пукнатини.
Дебелината на традиционните разтворими замазки трябва да е не по-малка от 30мм, като обикновено варира около 50мм, но може да достига и много повече. По-тънките замазки започват да се отделят от основата и да се лющят. Ако се получи нещо такова, е най-добре замазката да се замени с нова. Защо всъщност това е толкова важно? Ако, например, ще облицовате пода с керамични плочки и замазката под тях има лошо сцепление с повърхността на бетонната плоча, при ходене по пода ще се разнася дразнещ шум. Освен това, с течение на времето, вследствие от експлоатацията, подът ще стане неравен и плочките ще започнат да се отделят от основата.
Съществен недостатък на класическите разтворими подови замазки е продължителният срок за изсъхване и достигане на максимална якост. Между полагането на замазката и нанасянето на финишното покритие технологично се изисква едно сравнително дълго прекъсване от около 28 дни, необходимо за набиране на якост на бетона. Без това циментно-пясъчната замазка не гарантира получаване на идеално равна повърхност. Разбира се, подът може да изглежда равен, но ако пробвате да постелите линолеум и ходите по него, не след дълго и най-малките неравности ще се проявят на покритието като вдлъбнатини и подутини.



Съвременни подови замазки

Днес за направата на подова замазка много често се използват така наречените саморазливни смеси. При различните производители те се срещат с различни наименования - саморазливни смеси, самонивелиращи се смеси, саморазливни замазки и други. Този тип замазки служат за изравняване и нивелиране на основата и се отличават с голяма пластичност, добър вискозитет и по-кратки срокове за втвърдяване. Разтворени във вода такива смеси се разтичат под въздействие на собственото си тегло, запълвайки всички вдлъбнатини и създават равна и здрава повърхност.
Съвременните самонивелиращи се продукти имат качествата на традиционните замазки, но притежават и редица предимства. Те съхнат значително по-бързо - обикновено това става за няколко дни. Използваните в тях пълнители са от много по-дребни фракции и това позволява получаване на много по-гладки повърхности, които трудно могат да се постигнат с обикновени замазки. При саморазливните смеси се допуска много по-малка дебелина на нанасяне на слоя (от 2 до 15 мм). Това е особено ценно, ако помещението има нисък таван, или ако е необходимо да се изгладят незначителни неравности. Някои производители предлагат много бързо втвръдяващи се смеси, които позволяват два часа след заливката да се ходи по пода. Такива материали са незаменими в случаи, когато строителните и ремонтните работи са ограничени от кратки срокове.
Преди да се постави подовото покритие е добре специалист да определи състоянието на основата. То се определя по няколко критерия, като изравненост, здравина на повърхностния слой, неговата влажност и пореста структура. Под внимание се вземат и пукнатини и други налични дефекти. По отношение на равността на плочата трябва да се цели достигане на нормативно допустимите отклонения. Според типа на подовото покритие се избира и якостта на опън на замазката, не по-малка от 30 N/мм2 (при използване на двукомпонентни лепила), 20 N/мм2 (при лепила на основата на разтворители) и 15 N/мм2 (при дисперсионни лепила). Когато ще се слага ламинат, се изисква якостта на опън на замазката да е най-малко 10 N/мм2, а под РVС-покритие - 20 N/мм2. Под керамично подово покритие за достатъчна се приема якост на опън на замазката от около 8 - 10 N/мм2. Сухите смеси за изравняване на подове са сложни състави на основата на свързващо вещество (цимент или гипс) с добавени минерални пълнители и полимерни модификатори. Присъствието на модификатори обезпечава добра адхезия към основата, повишена еластичност, подвижност и способност на разтвора да се самоизравнява. Освен това, полученото покритие не се свива, достатъчно здраво е и има добра износоустойчивост. Има и водозадържащи добавки, които увеличават отвореното време за работа и корекции върху покритието и предотвратяват поява на пукнатини. Съществуват и други специални добавки, като например армиращи влакна, които не позволяват разрастването на микропукнатини. Замазките за отопляеми подове пък съдържат добавки, подобряващи топлопроводимостта, както и устойчивостта към появата на пукнатини и спрямо големи температурни амплитуди. По отношение на вида на свързващото вещество сухите смеси за изравняване на подове се делят на две групи - състави на основата на цимент и на основата на гипс. Първата група се използват за направата на замазки на подове в жилищни и обществени сгради както навън, така и вътре. Докато съставите на основата на гипс са приложими за замазки само в помещения. Гипсът обаче си има и своите предимства. Той е екологично чист и има добри топлоизолационни качества, поради което гипсовите замазки са много използвани в цяла Европа. Освен това, полимерно модифицираните гипсови замазки набират якост по-бързо от циментовите (например за 6 - 8 часа) и са готови за експлоатация след 6-7 дни. Гипсът има и друго предимство - може да регулира влажностния и температурния режим в помещението, като поглъща излишната влага, а при недостиг я отдава обратно.
Саморазливните подови замазки както на циментова, така и на гипсова основа се различават по състав. Едни от тях са предназначени за грубо нивелиране на силно неравни основи и се нанасят в дебел слой, а други са тънкослойни и служат за фино изглаждане на основата преди поставянето на подовото покритие. Смесите от първия тип се използват за първоначална обработка на пода, ремонт или изравняване на бетонни плочи. Те се нанасят в дебели слоеве, някои от тях дори до 300 мм. С цел повишаване на якостните характеристики, пълнителите в тях са обикновено едрофракционни компоненти (0,6-2,5 мм) от пясък и чакъл. Замазките за грубо изравняване не гарантират идеално равна повърхност, дори да са изпълнени професионално. За премахване и на най-фините дефекти се използват тънкослойни (от 0,2 до 10 мм) изравняващи смеси. Компонентите от най-едрата фракция в тях не превишават 0,2 мм, което гарантира получаването на равна и гладка повърхност.
В зависимост от вида на полимера саморазливните подови замазки се делят на епоксидни, полиуретанови и метакрилатни. Те обикновено са предназначени за тънкослойно нанасяне и фино изравняване и поради добрите си експлоатационни и естетически характеристики много от тях могат да служат едновременно за изравняване на пода и за финишно подово покритие. Епоксидните са подходящи за помещения с голямо механично натоварване и с интензивно въздействие на течности, включително агресивни. Те имат добра адхезия към различни основи и позволяват разнообразни цветови решения. Водоотблъскващи са и могат да се мият под налягане. В същото време, обаче, те не са много еластични, не са устойчиви на удар и на големи температурни амплитуди. При добавяне на специални компоненти могат да се получат и допълнителни качества, като повишена устойчивост на киселини и антистатичност.
Полиуретановите покрития са за помещения с постоянни вибрации, силни абразивни въздействия и подвижни подове. Те не са така устойчиви на химични въздействия, както епоксидните и имат по-висока водопоглъщаща способност. Много често са предпочитани за подове на гаражи.
Саморазливните полимерни състави на основата на метакриланти смоли са предназначени за неотопляеми и студени помещения, а също и когато интервалът между полагането на покритието и началото на експлоатацията е много малък. Втвърдяват се за два часа и могат да се нанасят при температури от -35оС. Устойчиви са на ултравиолетовите лъчи и се използват и за външни настилки на паркови и велосипедни алеи. Благодарение на изключителната си механична и химическа устойчивост, тези покрития защитават основата от повреждане от транспортни средства, масла, бензин и други химикали. Имат декоративен външен вид и са водонепроницаеми. Много подходящи са за фармацевтичната и хранително-вкусовата промишленост, за хладилни камери и около тях, както и за места изложени на слънчево въздействие. Обикновено като оптимален вариант за изравняване на под специалистите препоръчват грубата замазка да е от по-евтина бетонна смес, в която при необходимост да се добавят чакъл и керамзит за получаване на дебел и здрав слой, а над нея да се постави по-скъпа финишна саморазливна смес.


Пукнатини, отделяне и лющене при замазките

При завишаване на съотношението вода/цимент над препоръчителното (често за по-добро нанасяне на разтвора се добавя повече от необходимото количество вода), здравината на замазката намалява, тя има по-малка якост на натиск и опън, времето за изсъхването й се удължава и след това се получава голямо свиванел в резултат от това възникват напрежения, които водят до появата на пукнатини.
Дебелината на традиционните разтворими замазки трябва да е не по-малка от 30 мм, обикновено варира около 50 мм, но може да достига и много повече. По-тънките замазки започват да се отделят от основата и да се лющят. Ако се получи нещо такова е най-добре замазката да се замени с нова. Това се налага, защото ако например облицовате пода с керамични плочки и замазката под тях има лошо сцепление с повърхността на бетонната плоча, при ходене по пода ще се разнася дразнещ шум. Освен това, с течение на времето, вследствие от експлоатацията, подът ще стане неравен и плочките ще започнат да се отделят от основата. Същестевен недостатък на класическите разтворими подови замазки е продължителният срок за изсъхване и достигане на максимална якост. Между полагането на замазката и нанасянето на финишното покритие технологично се изисква едно сравнително дълго прекъсване от около 28 дни, необходимо за набиране на якост на бетона. Без това циментно-пясъчната замазка не гарантира получаване на идеално равна повърхност. Разбира се, подът може да изглежда равен, но ако пробвате да постелите линолеум и ходите по него, не след дълго и най-малките неравности ще се проявят на покритието като вдлъбнатини и пукнатини.