Строителство и архитектура Вътрешен и външен дизайн

Замазки

2010-05-22T10:53:00.000+03:00

Видове замазки

Циментова замазка

Това е най-често срещаната замазка. Тя се приготвя от пясък, чакъл, цимент и вода. Към тази група се числят и т.нар. бързи замазки, при които наличната вода се свързва по химически път за няколко секунди. Тъй като при съхненето циментовата замазка се свива се препоръчва на всяка площ с дължина повече от 6 м да се остави изкуствена фуга. Тази фуга се запълва когато замазката е напълно суха. Ако се използва като основа за полагането на паркет и други подови настилки, то повърхността на тази замазка трябва да се заглади. За полагането на дървени павета се изисква горният слой на замазката да е грапав.
Циментовата настилка често има сив цвят. В някои райони където се преработват цветни пясъци и чакъли може да се постигне и друг цвят на замазката.

Анхидридни замазки

Анхидридните или гипсовите замазки завладяват все по-голям пазарен дял. Те се нанасят с помпи за замазка и това става бързо и без фуги дори и на по-големи площи. Този тип замазки са самонивелиращи се. Анхидридните замазки се наричат още замазки с калциев сулфат, тъй като това е основната свързваща съставка в тях. Те се приготвят от гипс, пясък и вода. Ако се използват като основа за дървена подова настилка, то замазката трябва да се пришлайфа и да се прахосмуче.
Свързаният калциев сулфат може да поеме с течение на времето наличната влага и по този начин да загуби своята здравина. Поради тази причина този тип замазки трябва добре да се предпазват от влага.
Анхидридните замазки имат жълто бял цвят, с изключение в районите където се преработват цветни пясъци.

Магнезиева замазка

Магнезиевата замазка се поставя помещения където няма да се поставя подова настилка, а замазката ще бъде използвана за подова настилка. Използва се предимно в промишленото строителство. Магнезиевите замазки са особено чувствителни към влагата. Монтирането на дървени подови настилки върху тази замазка не се препоръчва.

Асфалтова замазка

Това е единствената замазка, която се приготвя без вода. Поради това си качество тази замазка е подходяща за поставяне върху гредоред и се използва често при саниране на стари сгради. Асфалтовата замазка се нанася гореща. Може да се покрива и използва веднага след изстиването. Ако се изоползва като основа за дървена подова настилка трябва да бъде натрита с кварцов пясък. Кварцовият пясък е свързващият елемент между замазката и шпакловката. Поради тази причина тези замазки трябва да се почистват съвсем предпазливо, за да не се отстрани пясъка.
Тъй като асфалта е пластичен материал, то той може да реагира при натиск от по-тежки мебели и да се деформира.

Традиционни подови замазки

До неотдавна изравняването на бетонни плочи е било възможно само с циментно-пясъчни замазки, които и днес се считат за едни от най-надеждните и дълговечни. В тях в качеството на свързващо вещество се използва портланд-цимент, а в ролята на пълнител - кварцов пясък, дребнозърнест чакъл и керамзит. Здравината и трайността на замазката зависят от процентното съотношение вода/цимент в разтвора. Например, ако разтворът на даден вид цимент при водоциментно отношение 0.48% дава якост на натиск на замазката 20N/мм2, то при отношение 0.40% якостта на натиск ще се повиши на 30N/мм2. Това означава, че при завишаване на съотношението вода/цимент над препоръчителното (често за по-лесно нанасяне на разтвора се добавя повече от необходимото количество вода), здравината на замазката намалява, тя има по-малка якост на натиск и опън, времето за изсъхването й се удължава и след това се получава голямо свиване. В резултат от това възникват напрежения, които водят и до поява на пукнатини.
Дебелината на традиционните разтворими замазки трябва да е не по-малка от 30мм, като обикновено варира около 50мм, но може да достига и много повече. По-тънките замазки започват да се отделят от основата и да се лющят. Ако се получи нещо такова, е най-добре замазката да се замени с нова. Защо всъщност това е толкова важно? Ако, например, ще облицовате пода с керамични плочки и замазката под тях има лошо сцепление с повърхността на бетонната плоча, при ходене по пода ще се разнася дразнещ шум. Освен това, с течение на времето, вследствие от експлоатацията, подът ще стане неравен и плочките ще започнат да се отделят от основата.
Съществен недостатък на класическите разтворими подови замазки е продължителният срок за изсъхване и достигане на максимална якост. Между полагането на замазката и нанасянето на финишното покритие технологично се изисква едно сравнително дълго прекъсване от около 28 дни, необходимо за набиране на якост на бетона. Без това циментно-пясъчната замазка не гарантира получаване на идеално равна повърхност. Разбира се, подът може да изглежда равен, но ако пробвате да постелите линолеум и ходите по него, не след дълго и най-малките неравности ще се проявят на покритието като вдлъбнатини и подутини.

Съвременни подови замазки

Днес за направата на подова замазка много често се използват така наречените саморазливни смеси. При различните производители те се срещат с различни наименования - саморазливни смеси, самонивелиращи се смеси, саморазливни замазки и други. Този тип замазки служат за изравняване и нивелиране на основата и се отличават с голяма пластичност, добър вискозитет и по-кратки срокове за втвърдяване. Разтворени във вода такива смеси се разтичат под въздействие на собственото си тегло, запълвайки всички вдлъбнатини и създават равна и здрава повърхност.
Съвременните самонивелиращи се продукти имат качествата на традиционните замазки, но притежават и редица предимства. Те съхнат значително по-бързо - обикновено това става за няколко дни. Използваните в тях пълнители са от много по-дребни фракции и това позволява получаване на много по-гладки повърхности, които трудно могат да се постигнат с обикновени замазки. При саморазливните смеси се допуска много по-малка дебелина на нанасяне на слоя (от 2 до 15 мм). Това е особено ценно, ако помещението има нисък таван, или ако е необходимо да се изгладят незначителни неравности. Някои производители предлагат много бързо втвръдяващи се смеси, които позволяват два часа след заливката да се ходи по пода. Такива материали са незаменими в случаи, когато строителните и ремонтните работи са ограничени от кратки срокове.
Преди да се постави подовото покритие е добре специалист да определи състоянието на основата. То се определя по няколко критерия, като изравненост, здравина на повърхностния слой, неговата влажност и пореста структура. Под внимание се вземат и пукнатини и други налични дефекти. По отношение на равността на плочата трябва да се цели достигане на нормативно допустимите отклонения. Според типа на подовото покритие се избира и якостта на опън на замазката, не по-малка от 30 N/мм2 (при използване на двукомпонентни лепила), 20 N/мм2 (при лепила на основата на разтворители) и 15 N/мм2 (при дисперсионни лепила). Когато ще се слага ламинат, се изисква якостта на опън на замазката да е най-малко 10 N/мм2, а под РVС-покритие - 20 N/мм2. Под керамично подово покритие за достатъчна се приема якост на опън на замазката от около 8 - 10 N/мм2. Сухите смеси за изравняване на подове са сложни състави на основата на свързващо вещество (цимент или гипс) с добавени минерални пълнители и полимерни модификатори. Присъствието на модификатори обезпечава добра адхезия към основата, повишена еластичност, подвижност и способност на разтвора да се самоизравнява. Освен това, полученото покритие не се свива, достатъчно здраво е и има добра износоустойчивост. Има и водозадържащи добавки, които увеличават отвореното време за работа и корекции върху покритието и предотвратяват поява на пукнатини. Съществуват и други специални добавки, като например армиращи влакна, които не позволяват разрастването на микропукнатини. Замазките за отопляеми подове пък съдържат добавки, подобряващи топлопроводимостта, както и устойчивостта към появата на пукнатини и спрямо големи температурни амплитуди. По отношение на вида на свързващото вещество сухите смеси за изравняване на подове се делят на две групи - състави на основата на цимент и на основата на гипс. Първата група се използват за направата на замазки на подове в жилищни и обществени сгради както навън, така и вътре. Докато съставите на основата на гипс са приложими за замазки само в помещения. Гипсът обаче си има и своите предимства. Той е екологично чист и има добри топлоизолационни качества, поради което гипсовите замазки са много използвани в цяла Европа. Освен това, полимерно модифицираните гипсови замазки набират якост по-бързо от циментовите (например за 6 - 8 часа) и са готови за експлоатация след 6-7 дни. Гипсът има и друго предимство - може да регулира влажностния и температурния режим в помещението, като поглъща излишната влага, а при недостиг я отдава обратно.
Саморазливните подови замазки както на циментова, така и на гипсова основа се различават по състав. Едни от тях са предназначени за грубо нивелиране на силно неравни основи и се нанасят в дебел слой, а други са тънкослойни и служат за фино изглаждане на основата преди поставянето на подовото покритие. Смесите от първия тип се използват за първоначална обработка на пода, ремонт или изравняване на бетонни плочи. Те се нанасят в дебели слоеве, някои от тях дори до 300 мм. С цел повишаване на якостните характеристики, пълнителите в тях са обикновено едрофракционни компоненти (0,6-2,5 мм) от пясък и чакъл. Замазките за грубо изравняване не гарантират идеално равна повърхност, дори да са изпълнени професионално. За премахване и на най-фините дефекти се използват тънкослойни (от 0,2 до 10 мм) изравняващи смеси. Компонентите от най-едрата фракция в тях не превишават 0,2 мм, което гарантира получаването на равна и гладка повърхност.
В зависимост от вида на полимера саморазливните подови замазки се делят на епоксидни, полиуретанови и метакрилатни. Те обикновено са предназначени за тънкослойно нанасяне и фино изравняване и поради добрите си експлоатационни и естетически характеристики много от тях могат да служат едновременно за изравняване на пода и за финишно подово покритие. Епоксидните са подходящи за помещения с голямо механично натоварване и с интензивно въздействие на течности, включително агресивни. Те имат добра адхезия към различни основи и позволяват разнообразни цветови решения. Водоотблъскващи са и могат да се мият под налягане. В същото време, обаче, те не са много еластични, не са устойчиви на удар и на големи температурни амплитуди. При добавяне на специални компоненти могат да се получат и допълнителни качества, като повишена устойчивост на киселини и антистатичност.
Полиуретановите покрития са за помещения с постоянни вибрации, силни абразивни въздействия и подвижни подове. Те не са така устойчиви на химични въздействия, както епоксидните и имат по-висока водопоглъщаща способност. Много често са предпочитани за подове на гаражи.
Саморазливните полимерни състави на основата на метакриланти смоли са предназначени за неотопляеми и студени помещения, а също и когато интервалът между полагането на покритието и началото на експлоатацията е много малък. Втвърдяват се за два часа и могат да се нанасят при температури от -35оС. Устойчиви са на ултравиолетовите лъчи и се използват и за външни настилки на паркови и велосипедни алеи. Благодарение на изключителната си механична и химическа устойчивост, тези покрития защитават основата от повреждане от транспортни средства, масла, бензин и други химикали. Имат декоративен външен вид и са водонепроницаеми. Много подходящи са за фармацевтичната и хранително-вкусовата промишленост, за хладилни камери и около тях, както и за места изложени на слънчево въздействие. Обикновено като оптимален вариант за изравняване на под специалистите препоръчват грубата замазка да е от по-евтина бетонна смес, в която при необходимост да се добавят чакъл и керамзит за получаване на дебел и здрав слой, а над нея да се постави по-скъпа финишна саморазливна смес.

Пукнатини, отделяне и лющене при замазките

При завишаване на съотношението вода/цимент над препоръчителното (често за по-добро нанасяне на разтвора се добавя повече от необходимото количество вода), здравината на замазката намалява, тя има по-малка якост на натиск и опън, времето за изсъхването й се удължава и след това се получава голямо свиванел в резултат от това възникват напрежения, които водят до появата на пукнатини.
Дебелината на традиционните разтворими замазки трябва да е не по-малка от 30 мм, обикновено варира около 50 мм, но може да достига и много повече. По-тънките замазки започват да се отделят от основата и да се лющят. Ако се получи нещо такова е най-добре замазката да се замени с нова. Това се налага, защото ако например облицовате пода с керамични плочки и замазката под тях има лошо сцепление с повърхността на бетонната плоча, при ходене по пода ще се разнася дразнещ шум. Освен това, с течение на времето, вследствие от експлоатацията, подът ще стане неравен и плочките ще започнат да се отделят от основата. Същестевен недостатък на класическите разтворими подови замазки е продължителният срок за изсъхване и достигане на максимална якост. Между полагането на замазката и нанасянето на финишното покритие технологично се изисква едно сравнително дълго прекъсване от около 28 дни, необходимо за набиране на якост на бетона. Без това циментно-пясъчната замазка не гарантира получаване на идеално равна повърхност. Разбира се, подът може да изглежда равен, но ако пробвате да постелите линолеум и ходите по него, не след дълго и най-малките неравности ще се проявят на покритието като вдлъбнатини и пукнатини.

Как се прави обикновена мозайка

2010-04-21T12:44:00.001+03:00

ОБИКНОВЕНА МОЗАЙКА

Приложение, видове. Материали.

Приложение - за коридори, санитарни възли, складови помещения и др.
Мозайките са двупластови настилки. Състоят се от основен пласт /хастар/ и горен /мозаичен/ пласт. Хастарът се изпълнява от циментов разтвор 1:3 /М10/, а горният пласт - от цимент и мозаични камъчета в съотношение от 1:2 до 1:2,5. Мозаичните камъчета се добиват от различни скали но най-често от мрамор.
Видове - оцветена, неоцветена, с бордюри.

Материали:
Цимент - използва се като свързващо вещество. Може да се употреби обикновен или бял цимент с марка над 35. Той се съхранява на сухо и проветриво място. Цимент, който е престоял повече от 4 месеца не се употребчва без лабораторно изпитване. Предимството на белия цимент е доброто му оцветяване.
Оцветители - оксидни бои.Те трябва да бъдат с ясен цвят, трайни и светлоустойчиви.
Мозаични камъчета - получават се от натрошаване на разноцветни мрамори или други твърди скали. Имат различна големина и цвят. Те се пресяват и сортират по номера - от 2 до 10. Най- малките камъчета – номер 2 се наричат още "грис". Камъчетата имат ръбеста структура. Те трябва да са чисти от примеси. Съдържанието на остатъчно каменно брашно в тях не трябва да надвишава 5%. Доставят се в хартиени торби по 40 кг или в насипно състояние.
Пясък - той трябва да отговаря на същите изисквания, както пясъка за мазилки. Най-добър е този с диаметър на зърната около 2 мм.
Вода - за направа на мозайки се използва само чиста вода, която не съдържа вредни примеси - киселини, соли, мазнини и др.
Машини, инструменти и пособия. Приготвяне на мозаични смеси.
Машини, инструменти и пособия.
С общо предназначение - метър, либела, нивелачен маркуч, мистрия, мастар, маламашка, кофи, зидарски канчета лейки и др.
За направа на мозайки - метален валяк, стоманени четки, шила, длета, лопатки, стоманени стъргалки, бучарден чук, мерни сандъчета и др.
Освен това се използват различни шлифовъчни машини.

Приготвяне на мозaични смеси.
Мозаичната смес за горния пласт се приготвя, като се спазва съотношението между цимента и мозаичните камъчета, Камъчетата могат да бъдат от една или от различни фракции. При по - дребните камъчета /от рода на гриса/ това съотнишение е 1:1,5, а при по-едрите - 1:2. Изисква се свързващото вещество и камъчетата да имат еднаква твърдост. Това е важно както за търкането на мозайката, така и за равномерното й износване.
За цветните мозайки оцветителите се прибавят към цимента на сухо и сместа се бърка, докато се получи еднакво оцветена маса. След това пак на сухо се прибавят мозаичните камъчета и се размесват добре. За да не се отмие циментът при ръчно забъркване, се препоръчва водата да се налива с лейка. След неколкократно прехвърляне на сместа с лопата се приема, че тя е готова. Консистенцията на получената смес трябва да отговаря на слягане £ 20мм, измерено със стандартния конус. Ако не разполагаме с конуса, стискаме малко количество от сместа в ръка - ако тя не излиза между пръстите, това означава, че консистенцията е добра. Излишната вода отслабва мозаичната смес.
За да не се получат различия на мозайката в едно поле, необходимо е всички порции /хармани/ да са с еднакви пропорции и от едни и същи материали, измерени с еднакви съдове. Количеството на водата също трябва да е еднакво, защото тя оказва влияние не само върху здравината, но и върху цвета на мозайката. Ако се наложи да се разбърка по - голямо количество мозаична смес на сухо, е необходимо тя да се покрие с мушама, за да се предпази циментът от навлажняване или разпиляване.
При ръчно забъркване на материалите трябва да се използват метални платформи или дървени корита, за да се предпази сместа от замърсяване. След като се разбърка с водата, сместа трябва да се остави в покой 10 - 15 мин. Това се прави, за да може циментът да обхване по-пълно грапавата повърхност на мозаичните камъчета и да изтласка всички дребни мехурчета въздух, задържали се по нея.
Организация на работното място. Подготвителни работи - изисквания към основата и полагане на хастара.
Организация на работното място.
Предварително се проучват видът и количеството на мозайките, които ще се изпълняват, с цел отделните производствени процеси да следват ритмично по всички участъци на сградата.
Ако мозайките се изпълняват през зимата, е необходимо помещенията да се остъклят и да се осигури подходящо осветление.
Навреме да се доставят разтворите, както и необходимата механизация за полагането им.

Подготвителни работи:
Пробните изпитания на инсталациите да са направени, за да се избегнат евентуални разкъртвания на настилката.
Старателно се почиства подът от трески, прах, остатъци от разтвор. Втвърдилият бетон и разтвор се изчистват със стоманени четки. Петна от грес или минерално масло се почистват с бензин или подходящ содов разтвор.
Проверява се дали са успоредни страните на помещението.
Проверяват се правите ъгли и хоризонталността с ъгъл, мастар и либела.
Мозайката се полага само върху твърда /масивна/ конструкция /бетонова настилка, стоманобетонова плоча /.
Стоманобетоновата плоча не трябва да има грапавини:
Ако са от порядъка на 2 - 4 см се използва циментов разтвор М10 или М15.
При по-големи грапавини - бетон.
Полагането на мозайката започва след втвърдяването на изравнителния пласт, т.е. след около 24 часа. Изравнената повърхност трябва да се измие с вода.
Подготовката се смята за завършена, когато подовата конструкция се нивелира и се установи точната кота на готовия под.
За упражняване на постиянен контрол при работата, изходният репер на съответния етаж трябва да се нанесе трайно и четливо на стената. Най-често реперът се нанася на 0,50 или 1м от нивото на готовия под. Той трябва да е траен белег, който не може да се унищожи при работа.
Нивото на хастара е по-ниско от това на готовия под толкова, колкото е дебелината на мозаичния слой.
Нивото на етажа се нанася от етажния репер по всички помещения с мастар и либела или с нивелачен маркуч. При помещения с големи размери освен по стените нивото се пренася и на няколко места по пода с цел да се определят местата на водещите ивици. Това се прави с посочените по -горе инструменти, а не с канап. Котите на пода се фиксират трайно с дървени трупчета, закрепени с разтвор за пода. Трупчетата се изваждат след направата на водещите ивици.

Полагане на хастара:
Разтворът за хастар може да се приготви ръчно или механизирано в зависимост от количеството и наличната механизация. Като се спазва строго съотношението цимент към пясък, двата материала се смесват на сухои се бъркат докато се получи еднородна смес. Ако сместа не се разбърка добре, могат да се получат жили /"дамари"/, които намаляват здравината на хастара. Към сместа се добавя такова количество вода, че да се получи земновлажен, а не пластичен разтвор. Това се установява като се стисне с ръка част от сместа - ако дланта на ръката се навлажни, без да потече вода, разтворът е добър. Земновлажният разтвор е по-здрав и по-лесно се обработва.
Хастарът се полага между предварително поставени водещи летви, които имат неговата дебелина. Разстоянието между тях не трябва да надминава 1,50-2,00м. То зависи от дължината на мастара, който чрез плъзгане по водещите летви заглажда нанесения разтвор. Водещите летви се нивелират преди изливането на разтвора, като мастарът се поставя върху две водещи летви, а върху него - либелата. Празнините, останали след изваждането на летвите, се запълват с разтвор. Хастарът се подравнява с мастар, а след това и с маламашка. За подобряване на сцеплението му с мозаичния пласт повърхността на хастара се набраздява с мистрия. Оставя се да свърже, като през първите 3 дни по него не трябва се ходи или да се пренасят материали. След този период, когато е набрал достатъчна якост, върху него се поставят талпи за преминаване по тях.

Технологическа последователност на полагането и обработване на мозаичния пласт.

Полагане на обикновена мозайка:
Много е важно мозаичната смес да се положи, подравни и остави в покой, преди да започне свързването на цимента, т.е. 30 - 40 мин. след забъркването му с вода.
Мозайката се нанася върху обилно навлажнена основа, за да не поеме подовата конструкция част от влагата на разтвора, което ще наруши нормалния прицес на свързването.
Мозаичният пласт се полага върху хастара непосредствено след свързването му. Той трябва да е втвърдил, но да не е пресъхнал. Когато е минало повече време и хастарът е пресъхнал, е необходимо да се намокри обилно с вода един или два пъти. По повърхността му обаче не трябва да остават локви.
Не се препоръчва поръсване с цимент върху навлажнения хастар и разнасянето му с метла!
За да се получи равномерно разстилане на мозаичната смес, върху хастара се наковават летви с височина, равна на дебелината на мозаичния пласт. Хоризонталността им се проверява с мастар и либела. След нанасянето, разстилането и нивелирането на мозаичната смес, летвите се изваждат и оставените от тях фуги се запълват със същия разтвор. С помощта на мастара мозаичната смес не само се нивелира, но се и уплътнява. За целта мастарът се тръска непрекъснато във вертикално направление. Заглаждането след това се извършва с мистрия и стоманена пердашка, като същевременно пластът се уплътнява. Последното уплътняване се прави с помощта на стоманен валяк. Когато на повърхността се появи циментово мляко, се смята, че уплътняването е задоволително. Добре е това мляко да се отстрани, за да не затруднява търкането на мозайката. Препоръчва се валирането да се извършва в две посоки, като валякът се пръска с циментово мляко. То трябва да се приготви заедно с мозаичната смес и от същия цимент.
Мозайката престоява от 3 до 5 дни в зависимост от качеството на цимента и атмосферните условия. Необходомо е тя да получи такава якост, че мозаичните камъчета да не се изронват при търкането й. При горещо време изпълнената по открити тераси и балкони мозайка се покрива и навлажнява в продължение на няколко дни. В случай на дъжд - също се покрива, защото водата може да отмие част от цимента.
При зимни условия, за нормалното протичане на процесите, е необходимо да се поддържа температура по-ниска от 5о С. Разтворите се приготвят в затворени помещения с топла вода, като материалите се съхраняват в помещения с температура над 0о С.

Шлифоване на мозайкката:
За да се разкрие структурата на мозайката, като същевременно се изравни и заглади повърхността й, тя се шлифова ръчно или механизирано. Шлифоването обхваща процесите търкане, полиране и натриване с восък. В резултат на това се получава идеално гладка повърхност, удовлетворяваща художествените и хигиенните изисквания към мозайката. За да се определи подходящият момет за шлифоване се правят през определени интервали от време пробни изтърквания със стоманена стъргалка.
При нормални условия мозайката се шлифова със шмиргел, а ако е много пресъхнала - най - напред с карборунд. Запчва се винаги с едрозърнест и се преминава към по-дребнозърнест карборунд. При големи грапавини по-издадените камъчета може да се бучардисат.
При търкането мозайката трябва да се полива обилно с вода. Чрез постоянни измитания и поливки се отстранява насъбралата се около машината гъста каша, която пречи на нормалния ход на търкането. Самата машина не трябва да се застоява на едно място, за да не се получи вдлъбнатина от претъркване. При шлифоването машината се движи дъгообразно отляво надясно и обратно. Тази операция се повтаря до пълното разкриване на мозаичните камъчета. След това мозайката се измива обилно с вода и се подмазва с циментова каша. Това се извършва със шпакла или рендосана дървена летва.
Вместо да се прави циментова каша, мозайката може да се навлажни, да се поръси със сух цимент и след това той да се размаже с метла по цялата повърхност. Образувалото се циментово мляко запълва всички неравности и драскотини. След 2-3 дни мозайката отново се изтърква. Ако е необходимо тази операция се повтаря.
При тази обработка мозайката губи около 2 мм от дебелината си. Накрая тя се измива обилно с чиста вода. Обикновените мозайки не се полират. Препоръчва се да се измият неколкократно със содов разтвор и да се намажат с топло ленено масло.
Обикновена мозайка с бордюри.
Тя може да се изпълни с един или повече бордюри, които се оцветяват различно от полето. При сивата и бялата мозайка бордюрите обикновено са черно оцветени. Разликата с горната мозайка е в изпълнението на бордюрите. Те се очертават върху готовия и втвърден хастар с помощта на канап, овалян в оксидна боя. Широчината на обрамчващата лента се нанася в четерите ъгъла на помещението, след което двама работници опъват канапа, издигат го в средата и го пускат. Така канапът оставя диря върху хастара и очертава правата линия, отделяща полето от бордюра. Това се повтаря докато бордюрът се очертае от всички страни. По отбелязаните линии се наковават летви с дебелина, равна на дебелината на мозаичния пласт. Те служат едновременно и за водещи ивици. Мозаичната смес се полага, изравнява и валира по описания вече начин. След 3-4 дни, необходими за да се свърже и втвърди достатъчно мозаичната смес, летвите се изваждат, а ръбовете се подмазват с циментова каша. Изчаква се 2-3 дни да се втвърди и циментовата каша, и тогава се нанася мозаичната смес на бордюра.
Подмазването и търкането се извършват по познатия начин.

2010-03-10T21:23:00.000+02:00

Нови строително-технически правила и норми за осигуряване на бeзопасност при пожар   -   ново

http://otgovori.info

В брой 96 от 04.12.2009 г. на Държавен вестник бе публикувана новата Наредба за строително-технически правила и норми за осигуряване на бeзопасност при пожар. Веднага бързам да успокоя, че тя влиза в сила от 05.06.2010 г., така че ще има достатъчно време да бъде изучена подробно.

Наредбата отменя Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми от 1994 г., а указания за по прилагането й дава директорът на ГДПБС – МВР, съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Дължината на нормативния документ е сериозна, затова реших да наблегна на новите класификации – класове на функционална пожароопасност, групи пожарна опасност за електрически уредби и инсталации, класове пожароопасни места.

Класове на строежите по пожароопасност

За осигуряване на безопасността при въздействия от пожар строежите или части от тях се разделят на т. нар. класове на функционална пожарна опасност от Ф1 до Ф5, като има и подкласове. Видовете сгради и помещения са определени в съответствие с номенклатурата на видовете строежи по отделните категории, съгласно чл. 137, ал. 2 от Закона за устройство на територията.

    * Клас на функционална пожарна опасност Ф1 – Жилищни сгради и сгради за обществено обслужване в областта на образованието, здравеопазването и социалните грижи, хотелиерството и услугите – за постоянно и временно (в т.ч. денонощно) обитаване, които се ползват от хора на различна възраст и с различно физическо състояние и в които има спални помещения.
    * Клас на функционална пожарна опасност Ф2 – сгради за обществено обслужване в областта на културата и изкуството; спортни съоръжения.
    * Клас на функционална пожарна опасност Ф3 – сгради за обществено обслужване в областта на търговията, общественото хранене, транспорта, съобщенията и услугите; сгради за административно обслужване (с помещения, в които броят на очакваните посетители е по-голям от броя на обслужващия персонал).
    * Клас на функционална пожарна опасност Ф4 – сгради за обществено обслужване в областта на образованието и сгради за административно обслужване (сгради на централните и териториалните органи на изпълнителната власт и др.), чиито помещения се използват в продължение на определен период през денонощието и в тях присъстват постоянно хора с определена възраст и физическо състояние, запознати с планировката на сградите.
    * Клас на функционална пожарна опасност Ф5 - производствени, складови и селскостопански сгради, бензиностанции и газостанции, помещения и съоръжения с постоянен режим на работа.

Сградите, помещенията и съоръженията от клас на функционална пожарна опасност Ф5 в зависимост от пожаро- и взривоопасните свойства на използваните, произвежданите и съхраняваните вещества и продукти, техните количества и особеностите на технологичните процеси съответно се подразделят на категории по пожарна опасност от Ф5А до Ф5Д.

Приложение 1 на Наредбата определя за кои сгради и помещения се изискват системи за пожароизвестяване и/или пожарогасене.

Приложение 2 указва изискванията за пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари в помещения, съоръжения и инсталации, в т.ч. свободни дворни площи.

Групи пожарна опасност за електрически уредби и инсталации

За електрическите уредби и инсталации в строежи от всички класове на функционална пожарна опасност се определят следните три групи опасности:

    * Първа група – “Нормална пожарна опасност”

Помещенията, сградите, откритите съоръжения или части от тях, в които се използват, произвеждат или съхраняват горими материали в ограничени количества и вероятността за възникване на високоенергиен източник на запалване е минимална, се отнасят към местата от първа група “Нормална пожарна опасност”, наричани за краткост “непожароопасни места”.

    * Втора група – “Повишена пожарна опасност”

Помещенията, сградите, откритите съоръжения или части от тях, в които се използват, произвеждат или съхраняват горими материали, се отнасят към местата от втора група “Повишена пожарна опасност”, наричани за краткост “пожароопасни места”.

    * Трета група – “Експлозивна опасност”

Помещенията, сградите, откритите съоръжения или части от тях, в които в зависимост от технологичния процес в околната среда може да се образуват експлозивни смеси от горими газове, пари, прахове или аерозоли, се отнасят към местата от трета група “Експлозивна опасност”.

Пожароопасните места (втора група) се разделят на четири класа по пожарна опасност:

   1. клас П-I – места в помещения на строежи от категории по пожарна опасност Ф5В и Ф5Г, в които се използват или съхраняват горими течности с пламна температура над 55 до 120 °С;
   2. клас П-II – места в помещения на строежи от категория по пожарна опасност Ф5В, в които се отделят горими прахове или влакна, преминаващи в суспендирано състояние, като за опасността от пожар (но не и от експлозия) са от значение физическите свойства на праховете и влакната (малка раздробеност, голяма влажност и ДКГВ над 65 g/m3), или когато съдържанието прахове и влакна във въздуха не достига необходимата общообемна концентрация за експлозия;
   3. клас П-IIа – места в помещения на строежи от категория по пожарна опасност Ф5В, в които се отделят, употребяват или съхраняват горими течности с пламна температура, по-висока от 120 °С, или твърди горими вещества и влакнести продукти, за които липсват характерните признаци за зоните в помещенията от клас П-II;
   4. клас П-III – места в строежи от категория по пожарна опасност Ф5В, разположени на открито, в които се използват или съхраняват горими течности с пламна температура, по-висока от 55 °С, или твърди горими материали.

Сградите, помещенията и съоръженията с експлозивна опасност се класифицират на зони 0, 1 или 2 при смес на горими газове, пари или мъгла с въздуха, съответно 20, 21 или 22 при смес на горими прахове. Припомняме, че по същия начин са класифицирани зоните и в Наредба № 11 oт 27 декември 2004 г. за минималните изисквания за осигуряване на безопасността и здравето на работещите при потенциален риск от експлозивна атмосфера.

Накрая да отбележим един интересен факт – докато в ПСТН № 2 високи бяха сградите с 10 и повече етажи или с височина над 30 m., то в новата Наредба за строително-технически правила и норми за осигуряване на бeзопасност при пожар има специални изисквания за строежи с височина над 28 метра.

2010-03-10T21:02:00.002+02:00

РАЗРЕШАВАНЕ НА СТРОИТЕЛСТВОТО

1. Как се извършва одобряването на инвестиционните проекти?
Техническите или работните инвестиционни проекти по всички части се съгласуват и одобряват от главния архитект на общината и са основание за издаване на разрешение за строеж.
Идейния инвестиционен проект се съгласува от главния архитект на общината и е основание за продължаване на проектирането в следващите фази. Ако за идейния инвестиционен проект е извършена предварителна оценка за съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, с правилата и нормативите по устройство на територията, с изискванията към строежите съгласно нормативните актове за функционалност, транспортна достъпност, опазване на околната среда и здравна защита, както и за взаимна съгласуваност между отделните части на проекта, и е одобрен от главния архитект на общината, то той може да бъде основание за издаване на разрешение за строеж.Следващите фази на проектиране се одобряват в хода на строителството преди извършване на съответните строително-монтажни работи и подлежат на оценка за съответствието им със съществените изисквания със строежите.
Съгласуването и одобряването на инвестиционните проекти се удостоверява с изписване на име, длъжност, подпис и дата.
2. С какъв печат се подпечатват одобрените части на инвестиционните проекти (всеки лист и чертеж)?
Всички части на одобрените инвестиционни проекти се подпечатват с печата на общинската администрация. ЗУТ не въвежда изискване към вида и съдържанието на печата.
3. Какво представлява комплексния проект за инвестиционна инициатива (КПИИ)?
Този вид проект позволява да се проведат съвместно процедурите по устройствено планиране и по разрешаване на строителството. Инвеститорът има възможност въз основа на мотивирано разрешение на кмета на общината да изготви и внесе в общината едновременно проект за подробен устройствен план (включително работен устройствен план, когато такъв е необходим) и работен (или технически) инвестиционен проект. Частите на КПИИ се одобряват едновременно с издаване на разрешението за строеж. Одобряването на всички части на КППИ се извършва от органа, компетентен да одобри плана. Разрешението за строеж не може да бъде издадено преди КПИИ да бъде одобрен. Обявяването е едновременно за двете съставки (устройствен план и разрешение за строеж), без да се изчаква влизането им в сила поотделно. Срокът на действие на КПИИ е две години от датата на издаване на разрешението за строеж.
4. В кои случаи се изработва ПОИС и съответно РПОИС?
Част проект за организация и изпълнение на строителството (ПОИС) се изработва в случаите, когато са налице специфични изисквания или е залегнало в договора за проектиране. С ПОИС се определят условията и реда за използване временно на части от тротоари, свободни обществени площи, както и части от улични платна за строителни площадки.По желание на строителя се изработва част работен проект за организация и изпълнение на строителството (РПОИС), който включва линеен или мрежови комплексен план-график за последователността на изпълнение на строителни и монтажни работи (СМР), срокове за изпълнение на СМР, времетраене на строителството по основни видове СМР и срокове за доставка на машините и съоръженията.
5. За кои строежи при издаване на разрешение за строеж не се изисква одобряване на проекти
Не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за следните строежи, посочени в чл.147 ЗУТ, а именно:

1. стопански постройки със селскостопанско предназначение и строежите от допълващото застрояване по чл. 44 от ЗУТ и по чл. 46, ал. 1 от ЗУТ, освен ако с решение на общинския съвет е предвидено друго;
2. монтаж на инсталации, съоръжения и уредби, с изключение на съоръженията с повишена степен на опасност, подлежащи на технически надзор от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор";
3. оранжерии с площ до 200 кв. м;
4. басейни с обем до 100 куб. м в оградени поземлени имоти;
5. подпорни стени с височина до 2 м над нивото на прилежащия в основата им терен, когато не са елемент на транспортни обекти;
6. ремонт на елементите на техническата инфраструктура;
7. огради, градински и паркови елементи с височина до 2,20 м над прилежащия терен;
8. изкопи и насипи с дълбочина или височина до 1 м и с площ до 30 кв. м;
9. пневматични (надуваеми) складове или покрития с площ до 100 кв. м;
10. строежите по чл. 55 от ЗУТ;
11. консервационно-реставрационни работи на паметниците на културата;
12. остъкляване на балкони и лоджии, с изключение на разположените към първостепенната улична мрежа;

За строежите по т.1, т. 1, 3, 5, 7, 11 и 12 се представя становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението им.

6. Какво съдържа разрешението за строеж?
В разрешението за строеж се вписват всички фактически и правни основания за издаването му, условията, свързани с изпълнението на строежа, включително оползотворяването на хумусния земен слой и премахването на сградите без режим на застрояване или запазването им за определен срок до завършването на строежа. Желателно в разрешението за строеж да бъдат посочени и необходимите за започване на строителни действия документи: договор за строителен надзор, протокол за откриване на строителна площадка и протокол за определяне на строителна линия и ниво на строежа, заверка на заповедна книга на строежа.
7. Какъв е срокът на действие на разрешението за строеж?
Разрешението за строеж губи правно действие, когато в продължение на 3 години от неговото издаване не е започнало строителството или когато в продължение на 5 години от издаването му не е завършен грубият строеж, включително покривът на сградите. Това се установява писмено от органа, който го е издал.
Строежите, за които разрешението за строеж е загубило действието си, могат да бъдат осъществени след презаверяване на разрешението за строеж. Когато разрешението за строеж не бъде презаверено в едногодишен срок, одобреният проект губи правно действие.

8. За кои строежи се извършва оценка за съответствие на инвестиционните проекти със съществените изисквания към строежите?
За строежи от първа до пета категория всички части на инвестиционните проекти, които са основание за издаване на разрешение за строеж, се оценяват за съответствието им със съществените изисквания към строежите.
І. Оценката обхваща проверка за съответствие със:

1. предвижданията на подробния устройствен план;
2. правилата и нормативите за устройство на територията;
3. изискванията по чл. 169, ал. 1 и 2 ЗУТ;
4. взаимната съгласуваност между частите на проекта;
5. пълнотата и структурното съответствие на инженерните изчисления;
6. изискванията за устройство, безопасна експлоатация и технически надзор на съоръжения с повишена опасност, ако в обекта има такива;
7. специфичните изисквания към определени видове строежи съгласно нормативен акт, ако за обекта има такива.

ІІ. Оценката за съответствие се извършва:

1. с приемане от експертен съвет на одобряващата администрация;
2. като комплексен доклад, съставен от лицензирана фирма - консултант, несвързана с проектанта - за обекти от първа и втора категория;
3. като съгласуване на част "Конструктивна" от лице с пълна проектантска правоспособност, различно от автора на проекта - за обекти от трета до пета категория;
4. като служебно съгласуване на проектните части от експертите на общинската администрация - за обекти, които не са внасяни в експертен съвет и не са придружени от доклад на консултант.

9. Как да се процедира при изработване на проекти и извършване на строежи по проекти, изработени от чуждестранни лица?
І. Чуждестранните физически и юридически лица, притежаващи пълна проектанска правоспособност, могат да извършват самостоятелно проучване и проектиране за обекти в страната само при спечелен конкурс и когато са определени за изпълнители при условията и по реда на Закона за обществените поръчки. Във всички други случаи те могат да извършват проучване и проектиране само съвместно с български проектанти.
Пълна проектанска правоспособност се признава на лице от държава, с която Република България има сключен международен договор за взаимно признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за официална квалификация “архитект”, съответно “инженер”, при договорените условия и предпоставки.Извън този случай пълна проектанска правоспособност може да бъде призната на чуждестранно лице от държава - членка на Европейския съюз при условията на взаимност.

ІІ. Когато по искане на възложителя се налага да се използва чуждестранен проект, изготвен от чуждестранни физически и юридически лица, които не притежават проектанска правоспособност по т.І е необходимо:

1. Проектът да бъде преведен изцяло на български език.
2. Инвестиционния проект по всички части, да се авторизира от български физически лица, притежаващи проектанска правоспособност съгласно Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. При необходимост, българските физически лица извършват налагащите се промени в проектната документация за привеждането й в съответствие с действащите в РБългария норми.
3. Проектната документация следва да бъде съобразена с изискванията на Наредба №4 за обхвата на инвестиционните проекти (обн. ДВ, бр.51 от 2001г.).
4. Лицата, авторизирали инвестиционния проект и възложителя, подписват проектната документация по всички части. Проектът подлежи на оценка за съответствието му със съществените изисквания към строежите. Лицата, авторизирали инвестиционния проект, носят пълна отговорност за годността и качеството на проекта.
5. Одобряването и съгласуването на проекта, разрешаването на строителството и разрешаване ползването на строежа се извършва по общия ред, съобразно изискванията на ЗУТ.

ІІІ. За проекти, предмет на международни договори, финансирани изцяло или частично от програми на Европейския съюз-присъединителни фондове, програми ФАР или други, се прилагат при спазване разпоредбите и процедурите на Рамковото споразумение между правителството на РБългария и Европейската комисия, както и разпоредбите и процедурите на годишните финансови меморандуми по съответните програми.

2010-03-10T20:27:00.000+02:00

НАРЕДБА № 1 от 17.05.2004 г. за определяне на минимални цени в инженерното инвестиционно проектиране

Издадена от председателя на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, обн., ДВ, бр.
49 от 8.06.2004 г., в сила от 1.09.2004 г.
Сборник закони - АПИС, кн. 7/2004 г., стр. 479
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. В наредбата са включени основните принципи за образуване на минималните цени и тяхното
приложение.
Чл. 2. (1) Наредбата се отнася за определяне на минималните цени при проектиране на инженерните
части на инвестиционните проекти по смисъла на раздел I "Инвестиционно проучване и проектиране" от
Закона за устройство на територията (ЗУТ). В рамките на проектирането се извършват всички или някои от
следните дейности:
1. първоначални проучвания за инвестиционни намерения;
2. идейни решения;
3. проекти за издаване на разрешение за строеж;
4. работни чертежи и детайли;
5. съдействие на възложителя за избор на изпълнител на строежа;
6. проект за получаване на разрешение за ползване;
7. авторски надзор при реализацията;
8. съдействие за изготвяне на екзекутивни чертежи;
9. участие в приемателна комисия;
10. ангажименти в рамките на гаранционните срокове.
(2) Минималните цени се прилагат при договаряне с възложителя на видовете проектни работи по ал.
1 от лицата, които притежават съответната проектантска правоспособност, дадена им от Камарата на
инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП).
(3) Видовете работи се договарят в съответствие с чл. 160, ал. 2 ЗУТ и се отнасят за обхвата и
съдържанието на проектните работи, определени от наредбата за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти по чл. 139, ал. 5 ЗУТ.
Чл. 3. (1) Наредбата е задължителна за проектанта по смисъла на чл. 162, ал. 1 ЗУТ при сключване на
писмен договор с възложителя за проектантска услуга, който се регистрира в КИИП съгласно чл. 29, ал. 1 от
Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП).
(2) Определената в договора стойност на проектната услуга не може да бъде по-ниска от предвиденото
в наредбата.
Чл. 4. (1) Неспазването на изискванията на наредбата от инженерите проектанти е дисциплинарно
нарушение съгласно чл. 7.2, т. 1 от устава на КИИП.
(2) При наличието на доказателствен материал за констатирано нарушение на наредбата от страна на
инженерите проектанти се образува дисциплинарно производство, по което с мотивирано решение излиза
комисията по професионална етика на КИИП за налагане на санкции съгласно изискванията на устава.
Чл. 5. (1) Минималните цени се отнасят за цялостно проектиране на инженерните части, т. е. за
изработване на всички фази на инвестиционните проекти, предвидени в чл. 139 ЗУТ.
(2) Минималните цени не зависят от цената за проектиране на архитектурната част и са част от общата
цена за проектиране на строежа (обекта).
Глава втора
МИНИМАЛНИ ЦЕНИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ИНЖЕНЕРНИТЕ ЧАСТИ НА ИНВЕСТИЦИОННИ
ПРОЕКТИ И УСТРОЙСТВЕНИ ПРОЕКТИ
Чл. 6. Минималните цени в тази глава се отнасят за инвестиционни проекти на строежи (обекти),
които имат повече от две инженерни части.
Чл. 7. (1) Минималните цени за проектиране на инвестиционни проекти за отделен обект се получават
като сбор от конкретните цени, определени от специалистите по отделните инженерни специалности.
(2) Всяка цена е произведение от два елемента, които отчитат техническите параметри на обекта:
1. размерност на строежа (разгъната застроена площ, застроен обем, капацитет и др.);
2. сложност на проекта за строежа.
(3) С нарастване на обема на задачата (размера на строежа) относителната цена спрямо единица
стойност или натурален показател е намаляваща функция. При по-високите категории на сложност цената
се коригира с коефициент, представляващ нарастваща прогресия.
Чл. 8. (1) Всяка инженерна специалност определя своето проектантско възнаграждение по методика на
ценообразуване, разработена от съответната национална професионална секция по предложение на
съответните областни професионални секции.
(2) Методиките за ценообразуване по специалности се съобразяват с характеристиката, значимостта,
сложността и рисковете при експлоатация на строежите съгласно категоризацията в чл. 137, ал. 1 ЗУТ и
Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи.
(3) Отделните методики за ценообразуване се оформят в табличен, графичен или аналитичен вид по
решение на съответната професионална секция.
(4) Всички методики за ценообразуване по специалности са неразделна част - приложения към
наредбата, и се приемат от управителния съвет на КИИП по предложение от съответните национални
професионални секции.
Чл. 9. Минималните цени за проектиране на основните видове дейности по отделните инженерни
специалности се определят въз основа на:
1. базова строителна стойност на строежа (обекта) или конкретни видове работи;
1 2 3 1 2
2. определени натурални показатели (м , м , м , км , км , kV, kW и др.), характерни за проектирания
строеж (обект);
3. планирана производителност (бр./час, тона/час, куб. м/час и др.) или капацитет (бр. обитатели, бр.
животни, обем продукция и др.) на строежа (обекта);
4. вложено проектантско време.
Чл. 10. (1) Базовата строителна стойност на строежа (обекта) до издаването на Сборник на базовите
цени в строителството се определя по методиките, разработени от професионалните секции.
(2) Сборникът на базовите цени в строителството по видове строежи (обекти) се разработва и
актуализира ежегодно със съдействието на камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното
проектиране.
(3) При съставянето и актуализацията на базовите цени в строителството се отчита процентът на
инфлация, заложен в Закона за бюджета на Република България за съответната година.
Чл. 11. Натуралните показатели, характерни за проектирания строеж (обект), както и планираната
производителност или капацитет на строежа се приемат чрез свободно договаряне с възложителя и се
фиксират в заданието за проектиране или в договора за проектантската услуга.
Чл. 12. (1) Проектантският труд по вложено време се заплаща по часова ставка, утвърдена от
управителния съвет на КИИП въз основа на методика, обвързваща обективно вложения труд с показателите
за работната заплата в строителния отрасъл за определен период от време.
(2) При разработването и утвърждаването на часовата ставка за проектантския труд се отчита
процентът на инфлация, заложен в Закона за бюджета на Република България за съответната година.
Чл. 13. При определяне на минималните цени за проектиране на инженерните части на
инвестиционните проекти в тях не се включват елементите на инфраструктурата - пътища, проводи,
трафопостове и др., за които се разработват отделни проекти.
Чл. 14. (1) Към минималните цени за проектиране на инженерните части на инвестиционните проекти
за конкретния строеж (обект) може да се договорят добавки за:
1. уникалност;
2. сложност;
3. специално конструктивно-технологично решение;
4. луксозност;
5. съкращаване на срока за проектиране;
6. преустройства и реконструкции и др.
(2) Всяка инженерна специалност обосновава своите добавки за специфичните особености на проекта
и ги защитава пред възложителя.
Чл. 15. Цената на всички видове техническа помощ, допълнителни проучвателни и проектни работи,
авторски надзор и др., невключени в подписания конкретен договор, се договарят въз основа на
план-сметка по вложено време.
Глава трета
МИНИМАЛНИ ЦЕНИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ НА СТРОЕЖИ
(ОБЕКТИ) НА ТЕХНИЧЕСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА
Чл. 16. Минималните цени в тази глава се отнасят за инвестиционни проекти на техническата
инфраструктура, които имат една или две инженерни части.
Чл. 17. Минималните цени за проектиране на инвестиционни проекти на строежи (обекти) на
техническата инфраструктура се определят от проектанта на водещата инженерна специалност по методика
за ценообразуване, разработена от съответната професионална секция.
Чл. 18. (1) Минималните цени за проектиране на инвестиционните проекти на строежи (обекти) на
техническата инфраструктура се съставят по принципите съгласно чл. 9 , 10 , 11, 12, 13, 14 и 15 .
(2) Методиките за ценообразуване по ал. 1 са неразделна част - приложения към наредбата, и се
приемат от управителния съвет на КИИП по предложение от съответните професионални секции.
Глава четвърта
СПЕЦИФИЧНИ УСЛОВИЯ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА НАРЕДБАТА ЗА МИНИМАЛНИ ЦЕНИ В
ИНЖЕНЕРНОТО ПРОЕКТИРАНЕ
Чл. 19. (1) За отделните фази на проектирането се договарят част (%) от цените по чл. 5 по методики,
разработени от професионалните секции.
(2) Точното разпределение на относителния дял за фазите се извършва по споразумение между
възложителя и проектанта.
Чл. 20. (1) При изготвяне на проект, предназначен за многократно прилагане от възложителя върху
различни терени, цените се удвояват.
(2) Проекти върху различни терени се прилагат с изричното съгласие на авторския колектив, заверено
от съответната областна колегия на КИИП, като се договаря цената на авторското право.
Чл. 21. За преработка на проект се заплаща част от цената, определена с протокол между възложителя и
проектанта за степента на ползваемост на първоначалния проект.
Чл. 22. За изработване на проекти, поръчани за изпълнение в чужбина, цените се удвояват.
Чл. 23. Когато възложителят желае да приложи проект, изготвен в чужбина, и за издаването на
строително разрешение е необходимо той да бъде преведен и приведен в съответствие с изискванията на
националната нормативна база, се заплаща договорен процент от цената, определена по наредбата.
Чл. 24. При съвместно проектиране на обекти с чуждестранни лица или организации или при
разработване от членове на КИИП на конкретни части от такива проекти с разделителен протокол се
договарят цените за проектиране на тези части съгласно наредбата.
Чл. 25. Когато се налага да се договарят работи, които не са обхванати от наредбата, тези видове
работи се уподобяват, като са предмет на свободно договаряне с възложителя.
Чл. 26. Допълнително се договарят цени за изменения, допълнения, преработки и подобрения, които са
наложени от неточно проектиране, несъобразяване с предишни фази на проектирането или в нарушение на
действащото у нас законодателство, допуснати от отделен проектант.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. "Възложител" по смисъла на тази наредба е физическо или юридическо лице, което подписва
договора за проектантската услуга и заплаща договорената цена за проектиране.
§ 2. "Базова строителна стойност" по смисъла на тази наредба е осреднена статистическа стойност на
строително-монтажните работи за страната.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 3. Наредбата се издава на основание чл. 20, ал. 1, т. 5 от Закона за камарите на архитектите и
инженерите в инвестиционното проектиране (ДВ, бр. 20 от 2003 г.).
§ 4. Наредбата влиза в сила от 1 септември 2004 г.

2010-03-10T20:19:00.001+02:00

НАРЕДБА за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на строителни
товаро-пътнически подемници и товарни платформени асансьори

Приета с ПМС № 179 от 9.08.2002 г., обн., ДВ, бр. 81 от 23.08.2002 г., в сила от 24.09.2002 г., изм., бр.
115 от 10.12.2002 г., изм. и доп., бр. 114 от 30.12.2003 г., изм., бр. 40 от 16.05.2006 г., в сила от 5.05.2006 г.
Наредбата може да бъде изтеглена тук

2010-03-10T19:40:00.000+02:00

НАРЕДБА за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и
строителството

Приета с ПМС № 38 от 24.02.2004 г., обн., ДВ, бр. 17 от 2.03.2004 г.
кн. 4/2004 г., стр. 414
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С наредбата се определят условията и редът за задължително
застраховане на лицата по чл. 171, ал. 1 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ), включително застрахователното покритие, изключените рискове, минималните
застрахователни суми и минималните премии.
Чл. 2. (1) Лицата, задължени да имат застраховка при условията и по реда
на наредбата, са:
1. проектантът - за изработване на инвестиционни проекти;
2. консултантът - за извършване на оценка за съответствие на
инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите и/или за
упражняване на строителен надзор;
3. строителят - за цялостно изпълнение на строителството или на отделни
видове строителни и монтажни работи;
4. лицето, упражняващо строителен надзор - за строежи от пета категория,
в случаите, когато по желание на възложителя се изпълнява надзор;
5. лицето, упражняващо технически контрол по част "Конструктивна" на
инвестиционния проект, за който не е извършена оценка за съответствие от
консултант.
(2) Предмет на задължително застраховане по наредбата е професионалната
отговорност на лицата по ал. 1 за вреди, причинени на други участници в
строителството и/или на трети лица вследствие на неправомерни действия или
бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им.
(3) Застраховката покрива професионалната отговорност на лицата по ал. 1
по писмени претенции на увредените лица за имуществени и неимуществени вреди,
предявени в срока на действие на застрахователния договор, включително за
съдебните разноски. Застрахователят покрива отговорността на застрахованите в
границите на определените в договорите застрахователни суми, но не по-малко от
сумите по чл. 5.
Чл. 3. Минималното застрахователно покритие включва отговорността за
смърт или за телесна повреда на други участници в строителството и/или на трети
лица, както и за материални вреди върху имуществото на други участници в
строителството или на трети лица, причинени от лицата по чл. 171, ал. 1 ЗУТ.
Чл. 4. Застраховката не покрива изплащането на обезщетения за вреди,
произтичащи от:
1. война или тероризъм;
2. пряко или косвено действие на йонизираща радиация или радиационно
замърсяване;
3. неправомерно използване на запалими или взривни материали;
4. глоби, санкции и неустойки, дължими от лицата по чл. 171, ал. 1 ЗУТ;
5. вреди, нанесени на собствени служители и/или работници.
Глава втора
МИНИМАЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ СУМИ
Чл. 5. (1) Минималната застрахователна сума за проектант е, както следва:
1. за строежи първа категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 ЗУТ - 300
000 лв.;
2. за строежи втора категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2 ЗУТ - 200 000
лв.;
3. за строежи трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3 ЗУТ - 100 000
лв.;
4. за строежи четвърта категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4 ЗУТ - 50
000 лв.;
5. за строежи пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ - 35 000
лв.
(2) Минималната застрахователна сума за строител е, както следва:
1. за строежи първа категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 ЗУТ - 600 000
лв.;
2. за строежи втора категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2 ЗУТ - 400 000
лв.;
3. за строежи трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3 ЗУТ - 200 000
лв.;
4. за строежи четвърта категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4 ЗУТ - 100
000 лв.;
5. за строежи пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ - 70 000
лв.
(3) Минималната застрахователна сума за консултант, извършващ оценка за
съответствието на инвестиционните проекти, е, както следва:
1. за строежи първа категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 ЗУТ - 300 000
лв.;
2. за строежи втора категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2 ЗУТ - 200
000 лв.;
3. за строежи трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3 ЗУТ - 100
000 лв.;
4. за строежи четвърта категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4 ЗУТ - 50
000 лв.;
5. за строежи пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ - 35 000
лв.
(4) Минималната застрахователна сума за консултант, извършващ строителен
надзор, е, както следва:
1. за строежи първа категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 ЗУТ - 300 000
лв.;
2. за строежи втора категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2 ЗУТ - 200
000 лв.;
3. за строежи трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3 ЗУТ - 100
000 лв.;
4. за строежи четвърта категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4 ЗУТ - 50
000 лв.
(5) Минималната застрахователна сума за лице, упражняващо строителен
надзор за строежи от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ, когато
надзорът се изпълнява по желание на възложителя, е 35 000 лв.
(6) Минималната застрахователна сума за лице, упражняващо технически
контрол по част "Конструктивна" на инвестиционен проект, за който не е извършена
оценка за съответствие от консултант, е, както следва:
1. за строежи трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3 ЗУТ - 100
000 лв.;
2. за строежи четвърта категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4 ЗУТ - 50
000 лв.;
3. за строежи пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ - 35 000
лв.
(7) Минималните застрахователни суми се определят за период една година
освен в случаите на прекратяване на дейността по реда на чл. 172, ал. 5 ЗУТ, за
които застрахователните суми се определят за период 5 години.
(8) Ако в застрахователния договор бъде определен лимит за едно събитие,
той не може да бъде по-малък от 50 на сто от застрахователната сума по ал. 1 -
6.
Чл. 6. (1) Ако към момента на сключване на застраховката не може да се
определи категорията на строежите, които са обект на дейност на застрахования,
прилагат се минималните застрахователни суми за съответната дейност.
(2) Ако след сключване на застраховката застрахованото лице започне да
осъществява дейност, свързана с категория строежи, за които са предвидени по-
високи минимални застрахователни суми, сумите по застраховката трябва да бъдат
съответно увеличени в срок 30 дни след настъпването на промяната.
(3) Минималните застрахователни суми за периода от ретроактивната дата по
чл. 172, ал. 2 ЗУТ до датата на сключване на застрахователния договор трябва да
съответстват на дейностите, извършвани през същия период.
Чл. 7. (1) Когато едно лице осъществява две или повече дейности като
участник в строителния процес, всяка от дейностите подлежи на задължително
застраховане при спазване на минималните суми по чл. 5.
(2) Ако две или повече отделни дейности са застраховани в един
застрахователен договор, за всяка от дейностите се договаря минимална
застрахователна сума в съответствие с чл. 5.
(3) Ако отговорността на едно лице за строеж от категория, изискваща по-
високи минимални застрахователни суми, е застрахована по отделен застрахователен
договор, увеличаване на сумите по реда на чл. 6, ал. 2 не е необходимо.
Чл. 8. Застрахователните договори могат да бъдат сключвани за срокове по-
големи от една година и да покриват застрахователни суми по-големи от
минималните по наредбата.
Глава трета
МИНИМАЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ПРЕМИИ
Чл. 9. (1) Минималният размер на застрахователната премия по отделна
полица е едно на хиляда от минималните суми по чл. 5, но не по-малко от 50 лв.
(2) Застрахователната премия, начинът на плащането й, както и размерът на
самоучастието на застрахованите лица се определят с договора за застраховка.
Глава четвърта
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ
Чл. 10. Ако в процеса на строителството възложителят изиска от избраните
от него участници допълнителни застраховки, те се оформят като отделни
застрахователни договори по реда на чл. 173, ал. 2 ЗУТ.
Чл. 11. Когато възложителят изпълнява и функции на проектант или
строител, той е длъжен да се застрахова по реда на наредбата.
Чл. 12. (1) В случай че възложителят установи неизпълнение на
задължението за сключване и поддържане на застраховка от лицата по чл. 171, ал.
1 ЗУТ, той може да откаже дължимите плащания. Възложителят изпълнява
задължението си, след като застрахованият представи доказателства, че е
отстранил нарушението.
(2) Възложителят и лицата по чл. 171, ал. 1 ЗУТ имат право по всяко време
да получават копия от валидните застрахователни полици на останалите участници
в строителството, както и копия от полиците по чл. 173 ЗУТ и от разписките за
платените застрахователни премии. Ако искането е писмено, документите трябва да
се представят в 7-дневен срок от получаването му.
Глава пета
ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ ПО ДОГОВОРА ЗА ЗАСТРАХОВКА
Чл. 13. (1) При настъпване на застрахователно събитие застрахованият е
длъжен в 7-дневен срок от узнаването за събитието да уведоми писмено
застрахователя.
(2) Уведомяването по ал. 1 може да се извърши и от увреденото лице, което
може да предяви искането си за обезщетяване направо срещу застрахователя.
(3) При предявяване на претенция по съдебен ред от увреденото лице
застрахованият е длъжен да поиска привличане на застрахователя в процеса.
Чл. 14. (1) При причинени смърт или телесни увреждания на трети лица
обезщетението се определя от медицинска комисия към застрахователя или по
съдебен ред.
(2) Застрахователят назначава комисията по ал. 1 и определя реда и начина
на нейното функциониране. При необходимост за доказване на събитието или при
определяне размера на вредите в зависимост от характера на уврежданията
комисията използва и специалисти-експерти.
Чл. 15. (1) При нанесени имуществени вреди обезщетението по застраховката
се определя от застрахователя или от експерти, посочени от него.
(2) При пълно унищожаване или при частични вреди на имуществото
обезщетението не може да надвиши действителната му стойност. Действителната
стойност на увреденото имущество се определя от експертна комисия и не може да
бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието.
Чл. 16. Спогодба между застраховано лице и пострадало трето лице има
действие по отношение на застрахователя само ако е одобрена от него.
Чл. 17. Определянето на застрахователното обезщетение от застрахователя
не лишава увредените лица от правото да предявят иск за определянето му по
съдебен ред.
Чл. 18. (1) Застрахователното обезщетение по задължителната застраховка
на лицата по чл. 171, ал. 1 ЗУТ се заплаща от застрахователя, който е издал
полицата, или от упълномощен негов представител.
(2) Когато застрахователното обезщетение е присъдено от съда, правоимащите
представят на застрахователя заверен препис от влезлите в сила съдебни актове
заедно с мотивите и изпълнителен лист в оригинал.
Чл. 19. Обезщетението по задължителната застраховка се определя и изплаща
от застрахователя в срок 15 дни от представянето от застрахования или от
увредените трети лица на всички документи, свързани с установяването на
събитието и размера на вредите.
Чл. 20. Правата по договора за застраховка се погасяват в срок 5 години
от датата на изтичането му.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на наредбата:
1. "Годишна застрахователна сума" е максималната парична сума, която
застрахователят се задължава да изплати за всички обезщетения и разноските по
тях по един отделен застрахователен договор.
2. "Лимит за едно събитие" е максималната парична сума, която
застрахователят се задължава да изплати за всички обезщетения и разноски,
дължими за едно застрахователно събитие.
3. "Едно застрахователно събитие" е действие или бездействие на
застрахования, довели до настъпване на една или повече вреди. Ако вследствие на
две или повече действия или бездействия на застрахования са настъпили едни и
същи вреди, те се считат за едно и също застрахователно събитие.
4. "Самоучастие" е сумата, която застрахованият се е съгласил да покрива
сам по всяка от вредите, обезщетими по застрахователния договор.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Наредбата се приема на основание чл. 171, ал. 2 ЗУТ.
§ 3. Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на регионалното
развитие и благоустройството.

2010-03-10T19:37:00.000+02:00

НАРЕДБА за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти

Приета с ПМС № 325 от 6.12.2006 г., обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от датата на влизане в
сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., попр., бр.
3 от 12.01.2007 г., бр. 9 от 26.01.2007 г.
ЧАСТ ПЪРВА
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Глава първа
ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ
Чл. 1. С наредбата се определят:
1. съществените изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ) , които определят техническите изисквания към строителните продукти;
2. строителните продукти или групите строителни продукти, които осигуряват изпълнението на
съществените изисквания към строежите, определени в приложение № 1;
3. процедурите и системите за оценяване съответствието на строителните продукти със съществените
изисквания към строежите и начините на удостоверяване на съответствието;
4. условията и редът за получаване на разрешение за оценяване на съответствието и за издаване на
технически одобрения, сроковете им на валидност, както и допълнителните специфични критерии към
лицата, които оценяват съответствието и/или издават технически одобрения, и техните задължения по
процедурите и системите за оценяване на съответствието;
5. редът за влагане в строежите на строителни продукти, които отговарят на изискванията на
техническите спецификации по чл. 5, ал. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП);
6. правилата за нанасяне на маркировката за съответствие, наричана по-нататък "СЕ маркировка за
съответствие";
7. контролът върху дейността на лицата, получили разрешение по т. 4.
Чл. 2. Строителните продукти, предназначени за трайно влагане в строежите, се пускат на пазара,
когато:
1. са годни за предвижданата за тях употреба и по-конкретно удовлетворяват съществените изисквания
към строежите по чл. 169, ал. 1 ЗУТ в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок и
отговарят на техническите спецификации по чл. 4 ;
2. притежават подходящи характеристики за вграждане, монтиране, поставяне или инсталиране в
строежите, които са проектирани, изпълнени и въведени в експлоатация в съответствие с техническите
правила, норми и нормативи, определени със съответните нормативни актове.
Чл. 3. Техническите изисквания към строителните продукти и нивата и класовете на
експлоатационните им характеристики, които произтичат от съществените изисквания към строежите, се
определят с техническите спецификации и с нормативните актове, издадени на основание чл. 169, ал. 4
ЗУТ.
Чл. 4. (1) Техническите спецификации, на които трябва да отговарят строителните продукти, влагани в
строежите, се определят чрез посочване на техническите спецификации по чл. 5, ал. 2, т. 1, 2 и 5 ЗТИП ,
наричани по-нататък "европейски технически спецификации":
1. български стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски стандарти, или еквивалентни;
2. (попр. - ДВ, бр. 3 от 2007 г.) европейски технически одобрения (със или без ръководство), когато не
съществуват технически спецификации по т. 1;
3. (попр. - ДВ, бр. 3 от 2007 г.) признати национални технически спецификации, когато не съществуват
технически спецификации по т. 1 и 2.
(2) Когато техническите спецификации не могат да бъдат определени по реда на ал. 1 и по-конкретно
когато такива не съществуват, не са публикувани или не са влезли в сила, те се определят чрез посочване на
техническите спецификации по чл. 5, ал. 2, т. 3 и 4 ЗТИП , наричани по-нататък "български технически
спецификации:
1. български стандарти, с които се въвеждат европейски или международни стандарти, или
еквивалентни;
2. български стандарти или еквивалентни;
3. (попр. - ДВ, бр. 9 от 2007 г.) български технически одобрения - когато няма публикувани стандарти
по т. 1 и 2, както и нормативните актове за проектиране, изпълнение и контрол на строежите или на
отделни строителни и монтажни работи.
Чл. 5. (1) Производителят или неговият упълномощен представител е длъжен да пуска на пазара
строителните продукти, които съответстват на европейските технически спецификации, със СЕ маркировка
за съответствие, придружени от ЕО декларация за съответствие и от указания за прилагане, изготвени на
български език.
(2) Пускането на пазара на строителни продукти, годни за употреба, се извършва след оценяване на
съответствието им със съществените изисквания към строежите, наричано по-нататък "оценяване на
съответствието".
(3) Производителят или неговият упълномощен представител е длъжен да пуска на пазара
строителните продукти, които съответстват на българските технически спецификации, с декларация за
съответствие и с указания за прилагане, изготвени на български език.
(4) Строителните продукти, които съответстват на българските технически спецификации, не се
маркират със СЕ маркировка за съответствие.
(5) Строителните продукти по ал. 4 се влагат само в строежи, изграждани на територията на Република
България.
Чл. 6. (1) Контролът на влаганите в строежа строителни продукти се осъществява от консултанта при
извършване оценката на съответствие на инвестиционните проекти и при упражняване на строителен
надзор по реда на ЗУТ.
(2) Надзорът върху строителните продукти, съответстващи на европейските технически спецификации,
които се пускат на пазара или се влагат в строежите, включително проверката за наличие на ЕО декларация
за съответствие, на СЕ маркировка за съответствие и на указания за прилагане на български език, се
осъществява от органите за надзор на пазара, определени с Наредбата за условията и реда за извършване на
надзор на пазара , приета с Постановление № 110 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 49 от
2003 г.; изм. и доп., бр. 85 от 2005 г. и бр. 40 от 2006 г.).
Глава втора
СЪЩЕСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОЕЖИТЕ
Чл. 7. (1) Съществени изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1 ЗУТ са изискванията, при
изпълнението на които се постига осигуряване на безопасността и здравето на хората, безопасността на
домашните животни и опазването на околната среда и имуществото и които се отнасят до предвидими
въздействия.
(2) Съществените изисквания към строежите, които могат да повлияят върху техническите
характеристики на строителните продукти, са:
1. механично съпротивление и устойчивост (носимоспособност);
2. безопасност при пожар;
3. хигиена, опазване на здравето и на околната среда;
4. безопасна експлоатация;
5. защита от шум;
6. икономия на енергия и топлосъхранение (енергийна ефективност).
Чл. 8. За осигуряване на механичното съпротивление и на устойчивостта строежът трябва да е
проектиран и изпълнен по такъв начин, че натоварванията, които е възможно да му въздействат по време
на строителството и експлоатацията, да не доведат до:
1. разрушаване на целия строеж или на части от него;
2. недопустими стойности на деформациите;
3. повреди на други части от строежа, на съединения или на монтирани инсталации в резултат на
значителни деформации на носещата конструкция;
4. повреда в резултат на събитие, водещо до последствия, непропорционални на първопричината.
Чл. 9. За осигуряване на пожарната безопасност строежът трябва да е проектиран и изпълнен по такъв
начин, че в случай на възникване на пожар:
1. да е осигурена устойчивостта на конструкцията за определен период;
2. да са ограничени възникването и разпространяването на пожара и дима в строежа;
3. да е ограничено разпространяването на пожара към съседните строежи;
4. обитателите да могат да напуснат строежа или да бъдат спасени с други средства;
5. да се създадат условия за безопасност на спасителните екипи.
Чл. 10. Строежът трябва да е проектиран и изпълнен по такъв начин, че да не представлява заплаха за
хигиената или здравето на обитателите или на съседите и за опазването на околната среда при:
1. отделяне на отровни газове;
2. наличие на опасни частици или газове във въздуха;
3. излъчване на опасна радиация;
4. замърсяване или отравяне на водата или почвата;
5. неправилно отвеждане на отпадъчни води, дим, твърди или течни отпадъци;
6. наличие на влага в части от строежа или по повърхности във вътрешността на строежа.
Чл. 11. За осигуряване на безопасната експлоатация строежът трябва да е проектиран и изпълнен по
такъв начин, че да не създава неприемливи рискове от инциденти при обслужване или работа, като
подхлъзване, падане, сблъскване, обгаряне, електрически удар, нараняване от експлозия и др.
Чл. 12. За осигуряване на защитата от шум строежът трябва да е проектиран и изпълнен по такъв начин,
че шумът, достигащ до обитателите на строежа или до хората в близост до него, да не надвишава нивата,
които застрашават тяхното здраве, и да им позволява да спят, почиват и работят при задоволителни
условия.
Чл. 13. За осигуряване на енергийната ефективност - икономия на енергия и топлосъхранение,
строежът, както и неговите отоплителни, климатични и вентилационни инсталации трябва да са
проектирани и изпълнени по такъв начин, че необходимото при експлоатацията количество енергия да е
минимално, като се отчитат местните климатични условия и комфортът на обитателите.
Чл. 14. В зависимост от предназначението на строежите съществените изисквания по чл. 7, ал. 2 могат
да се прилагат заедно, комбинирано или поединично.
ЧАСТ ВТОРА
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ОЦЕНЯВАНЕ СЪОТВЕТСТВИЕТО НА СТРОИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ,
КОИТО СЪОТВЕТСТВАТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ТЕХНИЧЕСКИ СПЕЦИФИКАЦИИ
Глава трета
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 15. Производителят или неговият упълномощен представител е длъжен да оценява и удостоверява
съответствието на строителните продукти със съществените изисквания към строежите.
Чл. 16. (1) СЕ маркировката за съответствие на строителните продукти удостоверява, че продуктите
съответстват на техническите спецификации, определени с чл. 4, ал. 1 , както и на изискванията на другите
наредби по чл. 7 ЗТИП , в чийто обхват попадат.
(2) СЕ маркировката за съответствие се нанася от производителя или от неговия упълномощен
представител върху самия продукт, върху прикрепен към него етикет, на опаковката му или върху
придружаващите го документи при спазване изискванията на Наредбата за маркировката за съответствие ,
приета с Постановление № 191 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 69 от 2005 г.; изм. и доп., бр.
66 от 2006 г.).
(3) СЕ маркировката за съответствие се придружава най-малко от следната допълнителна информация:
1. наименованието или идентификационния знак на производителя и адреса на управление;
2. последните две цифри на годината, в която е нанесена;
3. идентификационния номер на органа за сертификация или на изпитвателната лаборатория,
определени от Европейската комисия, и номера на ЕО сертификата на продуктите, за които системата за
оценяване на съответствието изисква постоянен контрол на системата за производствен контрол;
4. номера и наименованието на техническата спецификация, на която съответства продуктът, и
неговото предназначение, ако позоваването на техническата спецификация е недостатъчно;
5. стойностите на характеристиките и класовете на продукта, изисквани от техническата спецификация.
Чл. 17. Производителят или неговият упълномощен представител, който пуска строителни продукти на
пазара, избира лице по чл. 21 , което да извърши оценяване на съответствието. Той не може да възлага
оценяване на съответствието на един и същ строителен продукт на повече от едно лице по чл. 21 .
Глава четвърта
ОЦЕНЯВАНЕ И УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО
Чл. 18. (1) Процедурите за оценяване и методите за контролиране на съответствието са:
1. първоначално изпитване на типа на строителния продукт от производителя или от лице, получило
разрешение за оценяване на съответствието;
2. изпитване на пробни образци от производството, подбрани в съответствие с предварително
съставен от производителя или от лице, получило разрешение за оценяване на съответствието, план за
изпитването;
3. контролно изпитване (одит) от производителя или от лице, получило разрешение за оценяване на
съответствието, на пробни образци, взети от производството, от пазара или от строителната площадка;
4. изпитване от производителя или от лице, получило разрешение за оценяване съответствието на
пробни образци от партида, която е подготвена за експедиране или вече е доставена;
5. производствен контрол;
6. първоначална проверка на производството и на производствения контрол от лице, получило
разрешение за оценяване на съответствието;
7. надзор и оценка на производствения контрол от лице, получило разрешение за оценяване на
съответствието.
(2) Производителят е длъжен да прилага документирана система за производствен контрол в
съответствие с правилата съгласно приложение № 2.
Чл. 19. (1) Начините за удостоверяване на съответствието могат да бъдат:
1. сертификация на съответствието на строителния продукт от лице, получило разрешение за
оценяване на съответствието, въз основа на:
а) задължения на производителя - производствен контрол и изпитване на пробни образци по
предписания план за изпитване;
б) задължения на лицето, получило разрешение за оценяване на съответствието - първоначално
изпитване на типа на строителния продукт, първоначална проверка на производствения контрол, надзор,
оценка и одобряване на производствения контрол и възможност за контролно изпитване (одит) на пробни
образци, взети от производството, от пазара или от строителната площадка;
2. ЕО декларация от производителя за съответствие на продукта със съществените изисквания въз
основа на една от следните три възможности:
а) задължения на производителя (първоначално изпитване на типа на строителния продукт,
производствен контрол и възможност за изпитване на пробни образци, взети от производството, по
предписания план за изпитване) и задължения на лицето, получило разрешение за оценяване на
съответствието (сертификация на производствения контрол въз основа на първоначална проверка на
производствения контрол и възможност за надзор, оценка и одобряване на производствения контрол), или
б) първоначално изпитване на типа на строителния продукт от изпитвателна лаборатория, получила
разрешение за оценяване на съответствието, и производствен контрол, или
в) първоначално изпитване на типа на строителния продукт от производителя и производствен
контрол.
(2) Системите за оценяване съответствието на даден строителен продукт или на група строителни
продукти се определят чрез комбинирано използване на процедурите по чл. 18, ал. 1 и на начините на
удостоверяване на съответствието по ал. 1.
(3) Системите за оценяване на съответствието се определят съгласно приложение № 3.
Чл. 20. (1) Възможните системи за оценяване съответствието на даден строителен продукт или на група
строителни продукти се определят с европейските технически спецификации в зависимост от:
1. значението на продукта по отношение на съществените изисквания и по-конкретно по отношение на
изискванията, свързани със здравето и безопасността;
2. естеството на продукта;
3. ефекта от изменчивостта на характеристиките на продукта върху неговата експлоатационна годност;
4. чувствителността на продукта към дефекти при производството.
(2) По отношение на безопасността се прилага възможно най-неблагоприятната комбинация от
процедури по чл. 18, ал. 1 .
(3) При оценяване съответствието на строителния продукт се отчита и неговата дълготрайност като
цяло или дълготрайността на отделни негови експлоатационни характеристики, които имат значително
влияние за удовлетворяване на съществените изисквания към строежа през целия експлоатационен срок.
Чл. 21. Лицата, получили разрешение за оценяване на съответствието, са:
1. органи за сертификация на строителни продукти и на системите за производствен контрол;
2. органи за контрол;
3. изпитвателни лаборатории.
Чл. 22. (1) Производителят или неговият упълномощен представител съставя и съхранява техническото
досие на строителните продукти.
(2) Техническото досие на строителните продукти съдържа най-малко:
1. техническа документация (чертежи) за продукта;
2. технологични карти на производствените процеси;
3. изчисления и резултати от изпитванията;
4. списък на използваните технически спецификации или нормативни актове;
5. ЕО сертификати, когато има такива;
6. процедури за наблюдение и контрол на производството;
7. указания за прилагане (за проектиране, изпълнение и експлоатация);
8. протоколи от първоначалното изпитване на продуктите.
(3) Срокът за съхраняване на техническото досие е най-малко 10 години от последната дата на
производство на строителния продукт.
Чл. 23. (1) Съответствието на строителния продукт се удостоверява със СЕ маркировка за съответствие
и в зависимост от системата за оценяване на съответствието с ЕО декларация за съответствие на
строителния продукт от производителя или от негов упълномощен представител въз основа на:
1. система за производствен контрол, която гарантира, че произвежданият продукт отговаря на
съответните технически спецификации;
2. система за производствен контрол и протокол от първоначално изпитване на типа на продукта,
издаден от изпитвателна лаборатория;
3. ЕО сертификат за производствен контрол;
4. ЕО сертификат на строителния продукт.
(2) ЕО декларация за съответствие на индивидуалните (и несерийните) строителни продукти се издава
от производителя или от неговия упълномощен представител при спазване изискванията на чл. 19, ал. 1, т.
2, буква "в" . Когато тези продукти имат особено важно значение за здравето и безопасността и това е
предвидено в техническите спецификации, те могат да се придружават и от СЕ маркировка за съответствие.
(3) (Попр. - ДВ, бр. 3 от 2007 г.) ЕО декларация за съответствие на строителните продукти, за които са
приложени частично техническите спецификации по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 и за които са предвидени системи
за оценяване 3 и 4, се издава от производителя или от неговия упълномощен представител при спазване
изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 2, буква "б" .
Чл. 24. ЕО декларацията за съответствие на строителния продукт съдържа:
1. наименованието и адреса на производителя или на неговия упълномощен представител;
2. описанието на продукта (вид, идентификация, употреба, стойности на характеристиките и класове на
продукта, в случай че се изискват от техническата спецификация или позоваването й е недостатъчно, и др.);
3. нормативните актове и техническите спецификации, на които съответства продуктът;
4. специфичните условия, свързани с употребата на продукта (указания за проектиране, изпълнение и
експлоатация);
5. номерата и датите на издадени протоколи от изпитване и на ЕО сертификати, в случай че има
такива;
6. наименованието, адреса и идентификационния номер на лицето за оценяване на съответствието
(когато се изисква);
7. името и длъжността на лицето, което е определено да подпише ЕО декларацията от името на
производителя или неговия упълномощен представител.
Чл. 25. (1) Органите за сертификация по чл. 21, т. 1 издават ЕО сертификати на строителния продукт (за
системи 1 и 1+) и на системата за производствен контрол (за системи 2 и 2+).
(2) Изпитвателните лаборатории по чл. 21, т. 3 издават протокол от изпитването (система 3).
(3) Органите за контрол по чл. 21, т. 2 изготвят доклад след проверка на системата за производствен
контрол и нямат самостоятелни функции при оценяване съответствието на продуктите.
Чл. 26. В ЕО сертификата на строителния продукт или на производствения контрол, който се издава на
български език, се посочват:
1. наименованието и адресът на органа за сертификация и идентификационният му номер;
2. наименованието и адресът на производителя или на неговия упълномощен представител;
3. описанието на продукта (вид, идентификация, употреба и др.);
4. техническите спецификации, на които съответства продуктът;
5. специфичните условия, свързани с употребата на продукта, при проектирането, монтажа и
експлоатацията;
6. номерът и датата на издаване;
7. условията и срокът на валидност;
8. името и длъжността на лицето, което подписва ЕО сертификата.
Глава пета
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЛИЦАТА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО.
РЕД ЗА ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЯ НА ЛИЦА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ СЪОТВЕТСТВИЕТО
НА СТРОИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ
Чл. 27. (1) Лицата за оценяване съответствието на строителните продукти получават разрешение от
министъра на регионалното развитие и благоустройството за продуктите, посочени в приложението към
разрешението.
(2) Съответствието на строителните продукти се оценява от:
1. органи за сертификация на продукти и/или на системи за производствен контрол, които притежават
необходимата компетентност и отговорност за извършване на сертификация за съответствие съгласно
правилата, определени в системите за оценяване на съответствието;
2. органи за контрол, които притежават необходимата организация, персонал, компетентност и
комплектуваност за изпълнение на функции като оценка и препоръка за одобряване и текуща проверка на
функционирането на производствения контрол, както и за подбор и оценка на продуктите от
производството, на пазара или на строителната площадка по специфични критерии;
3. изпитвателни лаборатории, които притежават необходимата организация, персонал, компетентност
и комплектуваност за извършване на измервания, наблюдения, изпитвания, калибриране или определяне по
друг начин на характеристиките или експлоатационните свойства на продуктите.
(3) Дейностите по сертификация по ал. 2, т. 1 могат да се изпълняват от един и същ орган или от
различни органи, като в последния случай органът за контрол и изпитвателната лаборатория
(подизпълнителите), когато участват в оценяване на съответствието, изпълняват своите функции от името
на органа за сертификация.
Чл. 28. (1) Лицето, което кандидатства за получаване на разрешение за оценяване на съответствието,
трябва да отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗТИП , на БДС EN 45011, на БДС EN 45012, на БДС EN
ISO/IEC 17020 и на БДС EN ISO/IEC 17025 в зависимост от системите за оценяване съответствието на
строителните продукти, за които кандидатства, и:
1. да може да изпълнява една или повече системи за оценяване съответствието на строителните
продукти със съществените изисквания към строежите;
2. да има най-малко един компетентен одитор с опит в областта на строителните продукти, който да
отговаря на изискванията на БДС EN ISO 19011 и да извършва контрол и оценка на производствения
контрол, когато това се изисква от системите за оценяване на съответствието;
3. да разполага с техническите спецификации, съдържащи технически изисквания и методи за
изпитване, отнасящи се до продуктите, посочени в заявлението;
4. да има наръчник и процедури по качеството.
(2) Лицето за оценяване съответствието на строителните продукти може да сключва договор с
подизпълнител за изпълнение на някои от задачите, свързани с оценяване на съответствието.
(3) Лицето за оценяване съответствието на строителните продукти може да наема един или повече
подизпълнители, като не се разрешава подизпълнителите да сключват договор с други подизпълнители за
изпълнението на задачи по дадена процедура.
(4) В случаите, когато лицето за оценяване съответствието на строителните продукти не разполага с
технически средства за изпитване, свързано с някои от аспектите на съществените изисквания към
строежите, то представя доказателства за компетентността и техническите възможности на
подизпълнителя.
(5) Дейността по извършване на контрол (одит) може да се възлага с договор на подизпълнител.
(6) Не се разрешава възлагането на подизпълнители на дейностите по оценка на резултатите от
изпитванията и от одита на производствения контрол. Тези дейности са задължение на лицето за оценяване
на съответствието.
(7) Подизпълнителите трябва да са юридически лица, които отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 1,
т. 3 ЗТИП и на чл. 27, ал. 2, т. 2 или 3 от наредбата.
Чл. 29. (1) Лицето, което кандидатства за получаване на разрешение за оценяване на съответствието,
подава писмено заявление до министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(2) Лицето по ал. 1 прилага към заявлението следните документи:
1. удостоверение за актуално съдебно състояние, когато е регистрирано по Търговския закон , или
копие от акта за създаването, когато е създадено с акт на Министерския съвет;
2. удостоверение от съответните компетентни органи за обстоятелствата по чл. 10, ал. 1, т. 7 и 9 ЗТИП;
3. копия от трудови и граждански договори на персонала, документи за завършено образование,
допълнително придобита квалификация и професионална автобиография, както и справка относно неговата
компетентност и опит;
4. справка в табличен вид за оценяваните продукти и техните характеристики, както и за
лабораториите, в които продуктите ще бъдат изпитвани, когато това се изисква от системата за оценяване
на съответствието;
5. справка за техническите средства за извършване на изпитвания като част от системите за оценяване
на съответствието, с които разполагат собствените лаборатории и/или лабораториите, с които са сключени
договори за подизпълнител;
6. справка в табличен вид за оценяваните продукти, за системите за оценяване на съответствието им и
за съответните технически спецификации по чл. 4, ал. 1 , спрямо които ще се оценява съответствието;
7. декларации на лицето и на наетия от него персонал за обстоятелствата по чл. 10, ал. 1, т. 3, 5 и 8
ЗТИП;
8. копие от застрахователни договори за вредите, които могат да настъпят вследствие на неизпълнение
на задълженията му, свързани с дейността;
9. разпределение на персонала по групи продукти;
10. списък на техническите спецификации, съдържащи технически изисквания и методи за изпитване,
които притежава, отнасящи се до продуктите, посочени в заявлението;
11. копие от документи на одитора, удостоверяващи завършено образование, обучение за одитори,
професионален и одиторски опит, съгласно изискванията на БДС EN ISO 19011;
12. наръчник и процедури по качеството;
13. договор с подизпълнител за възлагане на дейности за изпитване или одит (при необходимост);
14. документирани процедури за оценяване на съответствието на продуктите, за които лицето
кандидатства;
15. документ за платена такса за установяване съответствието на документите с изискванията на чл. 10,
ал. 1 и 2 ЗТИП съгласно раздел V от Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на
Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители , одобрена с
Постановление № 175 на Министерския съвет от 1998 г. (обн., ДВ, бр. 94 от 1998 г.; попр., бр. 110 от 1998
г.; изм. и доп., бр. 55 от 1999 г., бр. 41 от 2000 г., бр. 99 от 2001 г., бр. 99 от 2002 г., бр. 114 от 2003 г., бр. 20
и 107 от 2004 г.; попр., бр. 108 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 98 и 105 от 2005 г. и бр. 77 от 2006 г.).
(3) В случаите по чл. 11, ал. 2 ЗТИП лицето, което кандидатства за получаване на разрешение за
оценяване на съответствието, подава заявлението по ал. 1, придружено от:
1. документите по ал. 2 с изключение на документите по т. 3, 5, 7, 10, 11 и 12;
2. копия от сертификати за акредитация в зависимост от продуктите, за които кандидатства.
(4) За разширяване обхвата на издадено разрешение за оценяване на съответствието се подава ново
заявление.
(5) При положителен резултат от проверките на документите по ал. 2 кандидатът за получаване на
разрешение за оценяване на съответствието заплаща такса съгласно раздел V от Тарифа № 14 за таксите,
които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от
областните управители, за извършване проверка на място за установяване на техническата компетентност и
на способността за изпълнение на заявените процедури.
Чл. 30. Министърът на регионалното развитие и благоустройството утвърждава процедура за
извършване на проверка за спазване изискванията на чл. 28, чл. 41, ал. 1 и чл. 58, ал. 1 и на документите по
чл. 29, ал. 2 , чл. 42, ал. 1 и чл. 58, ал. 2 в съответствие с изискванията на ЗТИП , както и за извършване на
необходимите проверки и дейности, свързани с нотифицирането на лицата за оценяване съответствието на
строителните продукти пред Европейската комисия.
Чл. 31. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството издава разрешение за оценяване
съответствието на строителните продукти или отказва издаването му с мотивирана заповед в срока,
определен в чл. 12а, ал. 5 ЗТИП.
(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството отказва да издаде разрешението по ал.
1, когато лицето не отговаря на изискванията на чл. 28 .
Чл. 32. Разрешението за оценяване съответствието на строителните продукти съдържа освен
информацията, изискваща се по чл. 14 ЗТИП , и информация за вида на лицето по чл. 21 , както и решенията
за системите за оценяване съответствието на строителен продукт или на група строителни продукти.
Чл. 33. Лицата, получили разрешение за оценяване съответствието на строителни продукти с
европейските технически спецификации и/или разрешение за издаване на европейски технически
одобрения, могат да извършват дейности в тези области след нотифицирането им пред Европейската
комисия и след получаване на съответния идентификационен номер.
Чл. 34. (1) Лицата, получили разрешение за оценяване на съответствието, са длъжни:
1. да представят на министъра на регионалното развитие и благоустройството съответната информация
и годишен отчет за извършени оценки, налични ресурси, подизпълнители, ситуации на конфликт на
интереси и др. съгласно чл. 14а ЗТИП;
2. да уведомяват министъра на регионалното развитие и благоустройството за обстоятелствата по чл.
14б ЗТИП;
3. да водят регистър на издадените ЕО сертификати и изпитвателни протоколи и да го представят на
министъра на регионалното развитие и благоустройството;
4. да участват в работата на сдружението на лицата за оценяване на съответствието и да спазват
общите процедури и правила за работа, изработени от сдружението;
5. да разработват единни процедури за оценяване съответствието на строителните продукти с оглед
осигуряване на единен за всички лица подход при оценяване на съответствието;
6. да участват в работата на техническите комитети към Българския институт за стандартизация в
зависимост от обхвата на групите строителни продукти от разрешението;
7. да информират своевременно другите лица за оценяване на съответствието и министъра на
регионалното развитие и благоустройството за всички издадени, отказани и отнети ЕО сертификати;
8. да се позовават на предоставения им обхват на разрешението при оценяване на съответствието.
(2) Лицата по ал. 1 не могат да преотстъпват на трети лица своите права за оценяване на
съответствието.
Чл. 35. (1) Лицата, получили разрешение за оценяване на съответствието, отговарят за всички действия
при оценяването на съответствието.
(2) ЕО сертификат на строителен продукт или за производствен контрол се издава от името на органа
за сертификация.
Чл. 36. Разрешението за оценяване на съответствието не може да се прехвърля или преотстъпва на
други физически или юридически лица.
Чл. 37. Разрешението за оценяване на съответствието се отнема при условията и по реда на чл. 15
ЗТИП.
Чл. 38. За издаване на разрешение за оценяване съответствието на строителните продукти се заплаща
такса съгласно раздел V от Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на Министерството на
регионалното развитие и благоустройството и от областните управители.
Глава шеста
ЕВРОПЕЙСКО ТЕХНИЧЕСКО ОДОБРЕНИЕ
Чл. 39. (1) Европейското техническо одобрение (ЕТО) е положителна техническа оценка на годността за
употреба на даден строителен продукт за удовлетворяване на съществените изисквания към строежите, в
които продуктът се влага трайно, в зависимост от неговото предназначение.
(2) Европейско техническо одобрение се издава за:
1. строителни продукти, за които не съществуват български стандарти, с които се въвеждат
хармонизирани европейски стандарти, признат национален стандарт или мандат за разработване на
хармонизиран европейски стандарт, и за
2. строителни продукти, които се различават значително от български стандарти, с които се въвежда
хармонизиран европейски стандарт, или от признат национален стандарт.
(3) Европейско техническо одобрение може да се издава и при условията на издаден мандат за
разработване на хармонизиран европейски стандарт. В този случай ЕТО се прилага до влизане в сила на
хармонизирания стандарт.
(4) Срокът на валидност на ЕТО е 5 години и може да се удължава.
Чл. 40. (1) Европейските технически одобрения се разработват въз основа на проучвания, изпитвания и
оценка на годността на строителните продукти за използването им по предназначение или въз основа на
ръководствата за европейски технически одобрения (ако има такива) и общите процедурни правила за
кандидатстване, изготвяне и издаване на ЕТО.
(2) Когато за даден продукт няма ръководство за европейско техническо одобрение, ЕТО се издава с
позоваване на съответните съществени изисквания към строежите и на мандатите, като се прилагат общите
процедурни правила за кандидатстване, изготвяне и издаване на ЕТО.
(3) Ръководствата за европейски технически одобрения и общите процедурни правила за
кандидатстване, изготвяне и издаване на ЕТО се превеждат на български език от организацията на лицата за
издаване на ЕТО и се утвърждават от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 41. (1) Лицето, което кандидатства за получаване на разрешение за издаване на ЕТО, трябва да
отговаря на критериите съгласно чл. 10, ал. 1 ЗТИП и:
1. да оценява годността за употреба на нови строителни продукти въз основа на научни и технически
постижения;
2. да разполага с лаборатория с необходимите технически средства, а в случаите, когато не притежава
собствени технически средства за изпитване на някои характеристики, да представя доказателства за
техническите и професионалните възможности на подизпълнителя;
3. да взема безпристрастни решения;
4. взема предвид интересите на всички заинтересувани страни при оценяване на годността за употреба
на строителните продукти.
(2) Проверката за изпълнението на изискванията на ал. 1 и на документите по чл. 42, ал. 1 се извършва
в съответствие с утвърдената процедура по чл. 30 .
Чл. 42. (1) Лицето, което кандидатства за получаване на разрешение за издаване на ЕТО, подава
писмено заявление до министъра на регионалното развитие и благоустройството, към което прилага:
1. документите по чл. 29, ал. 2, т. 1, 2, 3, 7, 8, 12 и 15 ;
2. сертификат за акредитация на лабораторията;
3. списък на мандатите и ръководствата за издаване на ЕТО.
(2) При положителен резултат от проверката на документите по ал. 1 и от проверката на място за
установяване на техническата компетентност и на способността за изпълнение на дейностите по издаване
на ЕТО кандидатът за получаване на разрешение за издаване на ЕТО заплаща такса съгласно раздел V от
Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и
благоустройството и от областните управители.
Чл. 43. Министърът на регионалното развитие и благоустройството издава, отказва издаването или
отнема разрешенията за издаване на ЕТО по реда на ЗТИП.
Чл. 44. Лицата, получили разрешения за издаване на ЕТО, са длъжни:
1. да са членове на Европейската организация за техническо одобрение;
2. да водят регистър на издадените от тях ЕТО;
3. да предоставят в Министерството на регионалното развитие и благоустройството информация по т.
1 и 2 и годишен отчет за дейността си.
Чл. 45. (1) За издаване на ЕТО производителят или неговият упълномощен представител подава
писмено заявление до лицата, получили разрешения за издаване на ЕТО, към което прилага следните
документи:
1. решение за регистрация и удостоверение за актуално състояние на търговеца;
2. техническа документация на строителния продукт;
3. други документи, удостоверяващи качествата на строителния продукт - протоколи от изпитвания
(ако има такива), експертни оценки и др.
(2) Производителят или неговият упълномощен представител декларира, че не е отправял същото
заявление до друго лице, получило разрешение за издаване на ЕТО, и че ще заплати разходите по
издаването на ЕТО.
(3) При установяване несъответствие на строителния продукт със съществените изисквания към
строежа поради грешки или недостатъци в ЕТО лицето, издало ЕТО, го обявява за невалидно и уведомява за
това министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(4) Разходите, свързани с издаването на ЕТО, са за сметка на производителя или на неговия
упълномощен представител и се определят с договор.
Глава седма
КОНТРОЛ ЗА СПАЗВАНЕ НА УСЛОВИЯТА, ПРИ КОИТО Е ИЗДАДЕНО РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА
ОЦЕНЯВАНЕ СЪОТВЕТСТВИЕТО НА СТРОИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ И ЗА ИЗДАВАНЕ НА ЕТО
Чл. 46. Контролът върху дейностите на лицата, получили разрешение за оценяване съответствието на
строителните продукти, и на лицата, получили разрешение за издаване на ЕТО, се осъществява от
министъра на регионалното развитие и благоустройството или от упълномощени от него длъжностни лица.
Чл. 47. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството определя със заповед комисия,
която проверява периодично лицата, получили разрешения за оценяване съответствието на строителните
продукти и за издаване на ЕТО, за спазване на условията, при които е получено разрешението, и за
изпълнение на процедурите за оценяване на съответствието съгласно чл. 14в ЗТИП.
(2) Проверките по ал. 1 са планирани и извънредни и се извършват на място.
(3) Планираните проверки по чл. 14в, ал. 1 ЗТИП обхващат:
1. изпълнените системи за оценяване на съответствието и издадените ЕТО;
2. техническите досиета на оценяваните продукти, включително издадените ЕО сертификати,
протоколи от изпитвания, доклади от одит на системите за производствен контрол на производителите,
доклади за оценяване на съответствието, заявки и договори с производители;
3. техническите досиета на продуктите, за които има издадени ЕТО, включително протоколи от
изпитвания, доклади, заявки и договори с производители;
4. функционирането на системата за управление на качеството;
5. състоянието на техническите средства за измерване и изпитване;
6. актуалността на прилаганите технически спецификации;
7. взаимодействието с подизпълнителите, както и тяхната дейност като част от процедурите за
оценяване на съответствието;
8. постъпилите жалби, възражения и рекламации и начините за тяхното уреждане.
(4) Извънредните проверки по чл. 14в, ал. 2 ЗТИП се извършват на място при лицата по ал. 1 и
обхващат:
1. допуснатите несъответствия с изискванията на чл. 28, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 , за които е постъпила
информация, причините за възникването им и начините за тяхното отстраняване;
2. пропуски при изпълнение на процедурите за оценяване съответствието на строителните продукти,
както и при издаване на ЕТО;
3. възможността на лицето, получило разрешение за оценяване съответствието на строителни продукти
или за издаване на ЕТО, да продължава да извършва дейността си.
(5) В случаите, когато комисията констатира нарушения по чл. 14в, ал. 4 или чл. 15 ЗТИП , тя изготвя и
представя на министъра на регионалното развитие и благоустройството доклад за временно спиране на
дейността или за отнемане разрешенията на лицата.
Чл. 48. В случай на констатирани несъответствия с условията, при които е издадено разрешението,
министърът на регионалното развитие и благоустройството дава писмени предписания със срок за
отстраняване на несъответствията и пропуските и за временно спиране на дейността по оценяване на
съответствието и/или по издаване на ЕТО до отстраняването им.
Чл. 49. Разрешението за оценяване съответствието на строителни продукти или за издаване на ЕТО се
отнема при условията и в случаите по чл. 15 ЗТИП.
Чл. 50. (1) Информация за отнетите разрешения по чл. 49 на лица за оценяване съответствието на
строителните продукти с европейските технически спецификации се публикува в официалния бюлетин на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор съгласно чл. 19 ЗТИП.
(2) Когато след отнемане на разрешението за оценяване на съответствието не са констатирани
съществени нарушения при оценяване съответствието на някои строителни продукти, издадените
сертификати за тези продукти остават валидни до изтичане на срока им.
ЧАСТ ТРЕТА
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ОЦЕНЯВАНЕ СЪОТВЕТСТВИЕТО НА СТРОИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ,
КОИТО СЪОТВЕТСТВАТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ТЕХНИЧЕСКИ СПЕЦИФИКАЦИИ
Глава осма
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 51. (1) Производителят или неговият упълномощен представител е длъжен да пуска на пазара
строителните продукти, които отговарят на българските технически спецификации, с декларация за
съответствие и с указания за прилагане, изготвени на български език.
(2) Производителят или неговият упълномощен представител поставя върху продукта, на опаковката му
или върху придружаващите го документи регистрационния номер на органа за сертификация или на
изпитвателната лаборатория и/или фирмения знак на производителя. Поставените знаци означават, че
продуктите са с оценено съответствие с българските технически спецификации и по никакъв начин не
трябва да наподобяват СЕ маркировка за съответствие.
(3) Производителят е длъжен да прилага документирана система за производствен контрол в
съответствие с изискванията съгласно приложение № 2.
(4) Производителят издава декларация за съответствие само ако е спазил изискванията на ал. 3.
Глава девета
ОЦЕНЯВАНЕ И УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО
Чл. 52. (1) Оценяването на съответствието на строителните продукти с българските технически
спецификации се извършва от лицата по чл. 21 .
(2) Лицата по ал. 1 получават разрешение по реда на част втора, глава пета, като:
1. издаденото разрешение е валидно за извършване на дейности по оценяване на съответствието само
на територията на Република България;
2. в обхвата на разрешението се включват строителни продукти, които отговарят на българските
технически спецификации;
3. за извършване на дейността си лицата получават регистрационен номер от министъра на
регионалното развитие и благоустройството.
(3) Разрешенията по ал. 2 се публикуват на електронната страница на Министерството на регионалното
развитие и благоустройството.
(4) Контролът върху дейността на лицата, получили разрешение за оценяване съответствието на
строителни продукти, се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от
упълномощени от него длъжностни лица по реда на глава седма.
Чл. 53. (1) Съответствието на строителните продукти се удостоверява с декларация за съответствие от
производителя или от неговия упълномощен представител въз основа на:
1. сертификат на строителен продукт или сертификат за производствен контрол, или
2. протокол от първоначално изпитване на типа на продукта, и
3. прилагана от производителя система за производствен контрол, която гарантира, че производството
отговаря на съответните технически спецификации.
(2) Съответствието на индивидуални (и несерийни) строителни продукти се удостоверява с декларация
от производителя въз основа на извършени изпитвания на експлоатационните характеристики на
продуктите, определени с инвестиционния проект на конкретния строеж.
Чл. 54. Строителните продукти, предназначени за огнезащита, пожароизвестяване, гасене на пожар,
управление на огън и дим и за предотвратяване на експлозии съгласно чл. 96 и 98 от Закона за
Министерството на вътрешните работи, се приемат за годни въз основа на становище за допустимост от
Генерална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГД "ПБЗН") на Министерството на
вътрешните работи (МВР) и се пускат на пазара с декларация на производителя или на упълномощен от
него представител. Изпитванията се извършват от "Научно-приложния институт за пожарна безопасност и
защита на населението" при ГД "ПБЗН" - МВР, или се признават резултатите от изпитване и класификация
на други акредитирани лаборатории съгласно техническите спецификации, определени в чл. 4 .
Чл. 55. (1) Процедурите за оценяване съответствието на даден строителен продукт могат да бъдат:
1. сертификация на строителния продукт или на производствения контрол;
2. първоначално изпитване на типа на строителния продукт от изпитвателната лаборатория или от
производителя.
(2) На продуктова сертификация подлежат изготвеният в заводски условия бетон и следните продукти
от приложение № 1:
1. цименти със специфични характеристики;
2. армировка за стоманобетонни конструкции;
3. комплекти за предварително напрягане на конструкции след бетониране;
4. продукти в контакт с вода за човешко потребление (тръби, фасонни части);
5. продукти от плоско и профилирано стъкло за остъкляване (остъклени фасади) с изисквания за
определена механична устойчивост и огнеустойчивост;
6. врати и прозорци с повишени изисквания за огнеустойчивост;
7. продукти за пътна сигнализация;
8. продукти за пожароизвестяване и за гасене на пожар;
9. предварително изготвени комплекти за къщи с дървена, метална или стоманобетонна конструкция,
предварително изготвени обемни клетки.
(3) На сертификация на производствен контрол подлежат следните продукти от приложение № 1:
1. продукти от метал, елементи за метални конструкции и съединителни средства за тях;
2. продукти за зидария;
3. предварително изготвени бетонни, стоманобетонни и метални продукти за носещи конструктивни
елементи на сгради и съоръжения (включително комини, стълбищни комплекти, плочи и др.);
4. продукти за бетони и разтвори, в т.ч. добавъчни материали;
5. продукти от дървесина, елементи за дървени конструкции и съединителни плочи;
6. продукти и системи за хидроизолация (рулонни и листови) на покриви и на съоръжения, за
подземни части на сгради, мостове, водни кули, резервоари и други съоръжения;
7. системи/комплекти за топлоизолация;
8. строителни лепила за носещи конструкции за сгради и съоръжения;
9. продукти за строителство на пътища;
10. геопродукти (геотекстил, геомембрани, геомрежи и др.);
11. комплекти/системи неносещ оставащ кофраж от кухи блокове или панели от изолационен материал
или бетон;
12. метални и пластмасови закотвящи устройства (анкери) за бетон и зидария;
13. съединителни елементи за фуги на стоманобетонни и комбинирани конструкции, дилатационни
фуги за мостове.
(4) На изпитване от изпитвателната лаборатория по чл. 21 подлежат групите строителни продукти, за
които е определена система 3 съгласно Номенклатурата на видовете продукти и системите за оценяването
им , утвърдена със Заповед № РД-02-14-749 на министъра на регионалното развитие и благоустройството
от 10 декември 2003 г. (ДВ, бр. 109 от 2003 г.).
(5) На изпитване от производителя подлежат групите строителни продукти, за които е определена
система 4 съгласно Номенклатурата на видовете продукти и системите за оценяването им.
Чл. 56. (1) Задълженията на производителите и на органите за сертификация на продуктите по чл. 55,
ал. 2 са определени с чл. 19, ал. 1, т. 1.
(2) Задълженията на производителите и на органите за сертификация на продуктите по чл. 55, ал. 3 са
определени с чл. 19, ал. 1, т. 2, буква "а".
(3) Задълженията на производителите и на изпитвателните лаборатории при изпитване на строителни
продукти по чл. 55, ал. 4 са определени с чл. 19, ал. 1, т. 2, буква "б".
(4) Задълженията на производителите на строителни продукти по чл. 55, ал. 5 са определени с чл. 19,
ал. 1, т. 2, буква "в".
(5) Когато чуждестранният производител или вносител на строителни продукти не осигури
възможност на органа за сертификация да извърши проверка на системата за производствен контрол при
самия производител, се допуска органът за сертификация да извърши проверка на извършвания от
вносителя контрол.
(6) При извършване на контрол на продуктите по ал. 5 органите за сертификация проверяват
документираната от вносителя система за закупуване, приемане, складиране и доставка на продукти,
наличието на сертификати, на протоколи от изпитване и други документи, удостоверяващи
експлоатационните характеристики на продуктите, включително съхраняването на техническото досие.
Документите за оценяване на съответствието се издават на чуждестранния производител или на неговия
упълномощен представител.
Глава десета
БЪЛГАРСКО ТЕХНИЧЕСКО ОДОБРЕНИЕ
Чл. 57. (1) Българско техническо одобрение (БТО) се издава за строителни продукти, които се
произвеждат и влагат в строежи на територията на Република България и:
1. за които не съществува български стандарт или въведен като български стандарт хармонизиран
европейски стандарт;
2. които се различават значително от български стандарт или от въведен като български стандарт
хармонизиран европейски стандарт.
(2) Българското техническо одобрение е положителна техническа оценка на годността на даден
строителен продукт за удовлетворяване на съществените изисквания към строежите, в които продуктът се
влага трайно, в зависимост от неговото предназначение.
(3) Българските технически одобрения се разработват и издават въз основа на проучвания, изпитвания
и оценка на годността на строителните продукти за използването им по предназначение съобразно
ръководствата за европейски технически одобрения (ако има такива) и общите процедурни правила за
кандидатстване, изготвяне и издаване на БТО.
(4) Когато има утвърдено ръководство за ЕТО, БТО се изработват съгласно правилата и процедурите в
него, а в останалите случаи БТО се издават съобразно съответните съществени изисквания към строежите,
определени в нормативни актове.
Чл. 58. (1) Лицето, което кандидатства за получаване на разрешение за издаване на БТО, трябва да
отговаря на изискванията на чл. 41, ал. 1 .
(2) Лицето по ал. 1 подава писмено заявление до министъра на регионалното развитие и
благоустройството, към което прилага:
1. документите по чл. 29, ал. 2, т. 1, 2, 3, 7, 8 и 12 ;
2. сертификат за акредитация на лабораторията;
3. документ за платена такса съгласно раздел V от Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата
на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители , за
установяване съответствието на документите по чл. 42, ал. 1 с изискванията на чл. 41, ал. 1 .
(3) При положителен резултат от проверките на документите по ал. 2 кандидатът за разрешение за
издаване на БТО заплаща такса съгласно раздел V от Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата
на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители , за
извършване на проверка на място за установяване на техническата компетентност и на способността за
изпълнение на дейностите по издаване на БТО.
(4) Проверката за изпълнението на изискванията и на документите по ал. 2 се извършва в съответствие
с утвърдената процедура по чл. 30 .
(5) За издаване на разрешение за издаване на БТО се заплаща такса съгласно раздел V от Тарифа № 14
за таксите, които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството
и от областните управители.
Чл. 59. (1) Лицата, на които е издадено разрешение за издаване на БТО, получават регистрационен
номер от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(2) Лицата по ал. 1 водят регистър на издадените от тях БТО, като предоставят тази информация в
Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
(3) Регистрите по ал. 1 и 2 се публикуват на електронната страница на Министерството на
регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 60. (1) За издаване на БТО производителят или упълномощеният от него представител подава
писмено заявление до лицата, получили разрешение по чл. 59 , като прилага следните документи:
1. решение за регистрация и удостоверение за актуално състояние на търговеца;
2. техническа документация на строителния продукт;
3. други документи, удостоверяващи качествата на строителния продукт (протоколи от изпитвания, ако
има такива, експертни оценки и др.).
(2) Производителят или упълномощеният от него представител трябва да декларира, че не е отправял
същото заявление до друго лице, получило разрешение за издаване на БТО, и че ще заплати разходите по
издаването на БТО.
(3) Българското техническо одобрение съдържа:
1. наименование и адрес на лицето, което издава БТО;
2. номер и дата на издаване;
3. търговско наименование на строителния продукт;
4. тип на продукта, нива и класове (ако има такива);
5. наименование и адрес на производителя;
6. срок на валидност;
7. предприятия на производителя;
8. брой страници и брой приложения;
9. нормативното основание за издаване на БТО;
10. описание и предназначение на продукта (текст и чертежи, дадени в приложение), вид на строежа,
за който е предназначен продуктът, и неговия експлоатационен срок;
11. съществените изисквания към строежите, които определят техническите изисквания към продукта;
12. точни и измерими технически характеристики на продукта, свързани с удовлетворяването на
съществените изисквания към строежите, и методи за изпитване и/или изчисляване;
13. задължения на производителя (включително изисквания към системата за производствен контрол)
и на лицата, които оценяват съответствието;
14. стойности на техническите характеристики и указания за проектиране, ако са необходими за
строежа, за който е предназначен продуктът;
15. изисквания за квалификацията на производствения персонал и за квалификацията на персонала,
който ще монтира/вгражда продукта в строежа, и инструкции за монтаж;
16. указания за експлоатация, поддръжка и ремонт;
17. указания за опаковка, транспорт и съхраняване;
18. правила за здравословни и безопасни условия на труд и за опазване на околната среда;
19. здравна и екологична оценка на продукта.
(4) При установяване несъответствие на строителния продукт със съществените изисквания към
строежа поради грешки или недостатъци в БТО лицето, издало одобрението, го обявява за невалидно и
уведомява за това министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 61. Срокът на валидност на БТО е 5 години и може да се удължава.
Чл. 62. Разрешението за издаване на БТО се отнема от министъра на регионалното развитие и
благоустройството по реда на издаването му, когато лицата престанат да отговарят на някои от
изискванията на чл. 58, ал. 1 .
Чл. 63. Разходите за процедурата по издаване на БТО са за сметка на производителя или на неговия
упълномощен представител и се определят с договор.
Чл. 64. Контролът върху дейността на лицата, получили разрешение за издаване на БТО, се
осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от упълномощени от него
длъжностни лица по реда на глава седма.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на наредбата:
1. "Строежи" са резултатите от строителството, които включват както сградите, така и строителните
съоръжения.
2. "Строителен продукт" е всеки продукт, който се произвежда за трайно влагане в строежите, в т.ч.
материали, изделия, елементи, детайли, комплекти и др.
3. "Група строителни продукти" са продукти, които имат сходни характеристики и еднаква област на
приложение.
4. "Елемент" е строителен продукт, който се прилага самостоятелно или в комбинация с други
строителни продукти.
5. "Комплект" е комбинация от два или повече строителни продукта, предназначен за трайно влагане в
строежите, който трябва да има такива характеристики, че строежът, в който се влага, да отговаря на
съществените изисквания.
6. "Система" е комбинация от един или повече елементи или комплекти въз основа на проектно
решение.
7. "Икономически обоснован експлоатационен срок" е периодът от време, през който строежът трябва
да бъде поддържан на необходимото ниво за изпълнение на съществените изисквания към строежите
съгласно глава втора, с отчитане на всички разходи за проектиране, изграждане и експлоатация, на
рисковете и последствията от аварии по време на експлоатацията и на покриващите тези рискове
застраховки, на разходите за инспектиране, текуща поддръжка, обслужване и ремонт, както и на
местоположението и въздействието на околната среда върху строежа.
8. "Експлоатационна характеристика на продукт" е количествено изражение (стойност, степен, клас или
ниво) на поведението на продукта при дадено въздействие върху него или при въздействие, което той
поражда при предвижданите условия за употреба.
9. "Призната национална техническа спецификация" е национален стандарт, за който след съгласуване
със страните членки е доказано пред Европейската комисия, че произведените в съответствие с него
продукти удовлетворяват съществените изисквания към строежите. Списъкът на техническите
спецификации се публикува в официалния бюлетин на Българския институт по стандартизация по
предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
10. "Хармонизиран европейски стандарт" е европейски стандарт, приет от европейска организация по
стандартизация в изпълнение на мандат на Европейската комисия, чийто номер и връзка с директива се
публикуват в "Официален вестник" (Official Journal) на Европейския съюз.
11. "Производствен контрол" е постоянен вътрешен контрол на производството, упражняван от
производителя по такъв начин, че да се гарантира съответствието на продукта с техническата
спецификация. Всички елементи, изисквания и разпоредби, приети от производителя, трябва да се
документират систематично под формата на писмени правила и процедури. Документирането на системата
за производствен контрол трябва да дава възможност да бъдат проверявани изискваните характеристики на
продуктите и ефективното действие на системата за производствен контрол.
12. "Мандат" е документ, изработен от Европейската комисия, който представлява задание за
изработване на хармонизиран стандарт или на ръководство за европейско техническо одобрение.
13. "Решение по смисъла на чл. 32чл. 32" е решение, прието от Европейската комисия, за определяне на
системите за оценяване съответствието на строителен продукт или на група строителни продукти.
14. "Системни нарушения" са извършените повече от две нарушения по реда на наредбата за период
една година.
15. "Индивидуални (и несерийни) продукти" са продукти, индивидуално проектирани и произведени
по заявка за специфични цели, за чието производство е необходимо пренастройване на производствените
машини, или продукти, произведени по специална поръчка с цел постигане на една или няколко
експлоатационни характеристики, различни от тези на серийно произвежданите продукти, дори ако при
производството е използван същият производствен процес или система.
16. "Продукти за пожароизвестяване" са устройства за сигнализиране на тревога при дим, устройства за
управление и индикация, звукови сигнализатори, токозахранващи устройства, топлинни
пожароизвестители точков тип, пожароизвестители точков тип, използващи разсеяна светлина, пропускана
светлина или йонизация; пламъчни пожароизвестители точков тип, ръчни пожароизвестители, димни
пожароизвестители линеен тип, използващи видим светлинен лъч, изолатори за късо съединение,
входни/изходни устройства, пожароизвестители, засмукващи дим, и съоръжения за пренасяне на сигнал за
тревога и предупреждение за тревога.
17. "Продукти за гасене на пожар (стационарни)" са системи с маркуч, инсталации за гасене с
газообразни вещества, системи за разпръскване на вода, системи с прах и системи с пяна.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. (1) Лицата, които към датата на влизане в сила на наредбата имат валидни разрешения за
оценяване съответствието на строителни продукти, издадени по реда на отменената наредба, могат да
извършват своята дейност до получаване на разрешение по реда на ал. 2 или 3, но не по-късно от една
година.
(2) В срока по ал. 1 лицата, които желаят да оценяват съответствието на строителните продукти,
отговарящи на европейските технически спецификации, и съответно да бъдат нотифицирани пред
Европейската комисия, подават заявление до министъра на регионалното развитие и благоустройството за
получаване на разрешение по реда на част втора.
(3) В срока по ал. 1 лицата, които желаят да оценяват съответствието на строителните продукти,
отговарящи на българските технически спецификации, подават заявление до министъра на регионалното
развитие и благоустройството за получаване на разрешение по реда на част трета.
(4) Лицата, които към датата на влизане в сила на наредбата са в процедура на получаване на
разрешение за оценяване съответствието на строителни продукти по реда на отменената наредба, подават
ново заявление за получаване на разрешение по реда на част втора и/или на част трета. При внесена такса
не се заплаща нова такса съгласно раздел V от Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на
Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители.
(5) За издаване на разрешения по ал. 2 и 3 лицата не заплащат такса съгласно раздел V от Тарифа № 14
за таксите, които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството
и от областните управители, когато не разширяват обхвата на дейността си.
§ 3. (1) Издадените сертификати и протоколи по реда на отменената наредба остават валидни до
изтичане на посочения в тях срок, освен ако производителят желае произвежданите от него строителни
продукти да бъдат оценявани в съответствие с европейските технически спецификации по реда на част
втора.
(2) От датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към
Европейския съюз се счита, че пуснатите на пазара строителни продукти с нанесена СО маркировка за
съответствие отговарят на изискванията на наредбата до изчерпване на наличните количества.
§ 4. (1) Номенклатурата на видовете продукти съгласно приложение № 1, системите за оценяването им
и списъците на техническите спецификации се утвърждават със заповед на министъра на регионалното
развитие и благоустройството, която се обнародва в "Държавен вестник".
(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с Българския институт по
стандартизация определя национални приложения към европейски технически спецификации, преходни
периоди, както и срокове за влизане в сила на ръководствата за европейски технически одобрения.
§ 5. Министърът на регионалното развитие и благоустройството утвърждава със заповед ръководства
по прилагане на наредбата и ръководства за определяне на връзката между съществените изисквания към
строежите и експлоатационните характеристики на продуктите при разработване на техническите
спецификации (с отчитане хармонизацията на терминологията и на необходимостта от установяване на
нива и класове) и при оценяване на съответствието. Ръководствата се публикуват в бюлетин "Строителство
и архитектура", в специализирани издания и на електронната страница на Министерството на регионалното
развитие и благоустройството.
§ 6. (1) Групите строителни продукти, за които няма регистрирани лица за оценяване на
съответствието по част трета, се пускат на пазара с декларация на производителя или на упълномощен от
него представител въз основа на протокол от изпитване и на документи, удостоверяващи съответствието им
с изискванията на нормативните актове.
(2) Редът по ал. 1 е валиден в срок един месец от регистрирането на лицата за оценяване на
съответствието за тези групи строителни продукти.
§ 7. Строителните продукти, които са извън обхвата на приложение № 1, се влагат в строежите при
наличие на протокол от изпитване и/или на документи, удостоверяващи съответствието им с българските
технически спецификации и/или с изискванията на нормативните актове.
§ 8. Хармонизираните европейски стандарти по чл. 4, ал. 1, т. 1 се въвеждат като български стандарти
само в превод на български език.
§ 9. С части първа и втора се въвеждат изискванията на Директива 89/106 на Съвета на Европейската
общност от 21 декември 1988 г. за уеднаквяване на законите, наредбите и административните разпоредби
на страните членки по отношение на строителните продукти, последно изменена с Директива 93/68/ЕЕС от
22 юли 1993 г.
§ 10. Наредбата се приема на основание чл. 7, ал. 1 ЗТИП във връзка с чл. 169а ЗУТ.
§ 11. Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
Приложение № 1
към чл. 1, т. 2
Групи строителни продукти
1. Цимент, вар и други хидравлични свързващи вещества
2. Добавъчни материали
3. Продукти за бетони и разтвори
4. Армировка за стоманобетонни конструкции
5. Предварително изготвени бетонни и стоманобетонни продукти от
обикновен бетон, бетон с леки добавъчни материали и автоклавен газобетон
6. Продукти за зидария
7. Продукти от метал, елементи за метални конструкции и съединителни
средства за тях
8. Лагери за конструкции
9. Комплекти неносещи фасадни стени и комплекти вътрешни преградни стени
10. Продукти от дървесина, елементи за дървени конструкции и
съединителни средства за тях
11. Гипсови продукти
12. Продукти за довършителни работи на външни и вътрешни стени и
тавани; комплекти за външни стенни облицовки
13. Продукти от плоско и профилирано стъкло и стъклени блокчета;
системи за остъкляване и уплътняване (остъклени фасади)
14. Покривни покрития, горно осветление, покривни прозорци и
спомагателни продукти; самоносещи се прозрачни покривни комплекти
15. Продукти и системи/комплекти за хидроизолация
16. Подови покрития
17. Врати, прозорци, капаци
18. Продукти и системи/комплекти за топлоизолация
19. Строителни лепила
20. Продукти за санитарно обзавеждане
21. Продукти за строителство на пътища и за пътна сигнализация
22. Геопродукти (геотекстил, геомембрани, геомрежи и др.)
23. Продукти за отпадъчни води
24. Продукти, които не са в контакт с вода за човешко потребление
(проводи, резервоари, съединителни продукти и др.)
25. Продукти в контакт с вода за човешко потребление (проводи,
резервоари, кранове, вентили, съединителни продукти и др.)
26. Устройства за отопление (радиатори, конвектори и други неподвижни
излъчватели на топлина)
27. Комини, димоотводи и специфични продукти
28. Продукти за пожароизвестяване, за гасене на пожар (стационарни), за
управление на огън и дим и за предотвратяване на експлозии; огнезадържащи,
уплътняващи и огнезащитни продукти
29. Комплекти/системи неносещ оставащ кофраж от кухи блокове или панели
от изолационен материал или бетон
30. Предварително изготвени комплекти за къщи с дървена, метална или
стоманобетонна конструкция; предварително изготвени обемни клетки
31. Предварително изготвени стълбищни комплекти
32. Метални и пластмасови закотвящи устройства (анкери) за бетон и
зидария
33. Комплекти за предварително напрягане на конструкции след бетониране
34. Съединителни елементи за фуги на конструкции
35. Дилатационни фуги за мостове
Приложение № 2
към чл. 18, ал. 2 и чл. 51, ал. 3
Правила за въвеждане на документирана система за производствен контрол
1. Системата за производствен контрол включва:
1.1. осигуряване на писмени процедури и инструкции за контрол на
производството в съответствие с изискванията на техническата спецификация;
1.2. ефективно изпълнение на процедурите и инструкциите;
1.3. записи за изпълнението на процедурите и инструкциите и резултати
от проведените изпитвания;
1.4. използване на записите и на резултатите от изпитванията за
коригиране на несъответствия, анализ на случаите на несъответствие и при
необходимост коригиране на производствения контрол.
2. В зависимост от вида и съставните части на продукта, технологията на
производство и чувствителността на характеристиките на продукта към
изменения в производствения процес процедурите за контрол включват някои или
всички от следните действия:
2.1. описание и начин за контрол на входящите суровини и/или съставни
части;
2.2. периодични проверки и изпитвания по време на производствения
процес на машините и производствената техника и на междинното състояние на
продукта;
2.3. проверки и изпитвания на готовия продукт с периодичност,
определена в техническите спецификации, включително при опаковане,
транспортиране и складиране.
3. Производителят трябва да създаде и да съхранява записи, които да
доказват, че продуктът е преминал през всички предвидени процедури и
изпитвания, и да показват, че са удовлетворени критериите за неговото
приемане.
4. Производителят трябва да извършва необходимите проверки и изпитвания
със собствена апаратура, оборудване и персонал, а при липса на такива може
да сключва договор с лаборатория.
5. Производителят е длъжен да калибрира, проверява и поддържа
контролната, измервателната и изпитвателната апаратура независимо от
собствеността й.
6. Изпитванията трябва да са в съответствие с плана за изпитване и да
се провеждат съгласно методите, посочени в техническите спецификации.
7. Резултатите от производствения контрол се съхраняват в документация,
която съдържа описание на продукта, дата на производство, процедура за
контрол, методи за изпитване, резултати от изпитването и критерии за
приемане.
8. Производителят или неговият упълномощен представител е отговорен за
съхраняването на техническата документация на строителните продукти или на
партиди и на данни за производството и за характеристиките на продуктите,
както и на информацията на кого е продаден продуктът за първи път. Отделните
продукти или партиди трябва да са напълно проследими.
9. Когато производителят притежава система за управление на качеството,
съответстваща на БДС EN ISO 9001:2001, се счита, че са удовлетворени
изискванията на системата за производствен контрол, при условие че системата
за управление на качеството включва всички изисквания на техническата
спецификация на продукта.

2010-03-10T19:17:00.000+02:00

НАРЕДБА за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори

Приета с ПМС № 75 от 1.04.2003 г., обн., ДВ, бр. 33 от 11.04.2003 г., в сила от 12.05.2003 г., доп., бр. 15
от 15.02.2005 г., в сила от 15.02.2005 г., изм., бр. 96 от 30.11.2005 г., в сила от 1.12.2005 г., бр. 40 от
16.05.2006 г., в сила от 5.05.2006 г.
Библиотека закони - АПИС, т. 9, р. 2, № 80д

Наредбата може да бъде изтеглена тук

2010-03-10T19:09:00.000+02:00

Н А Р Е Д Б А № 8
от 28 юли 1999 г.
ЗА ПРАВИЛА И НОРМИ ЗА РАЗПОЛАГАНЕ НА ТЕХНИЧЕСКИ
ПРОВОДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ В НАСЕЛЕНИ МЕСТА

Издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, обн., ДВ, бр. 72 от 13 август 1999 г.,
в сила от 14 септември 1999 г.

Наредбата може да изтеглите тук

2010-03-10T19:02:00.000+02:00

НАРЕДБА № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и
планове

Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ,
бр. 57 от 26.06.2001 г., в сила от 1.08.2001 г., изм. и доп., бр. 68 от
3.08.2004 г., бр. 51 от 21.06.2005 г., в сила от 21.06.2005 г.
кн. 7/2001 г., стр. 539; кн. 9/2004 г., стр. 509
т. 12, р. 2, № 139
ЧАСТ ПЪРВА
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С наредбата се определят изискванията към обема и съдържанието на
устройствените схеми и планове, които се създават за територията на Република
България.
Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2004 г.) Разпоредбите на наредбата са
задължителни за всички физически и юридически лица, които разработват
устройствени схеми и планове, наричани накратко "изпълнители", за органите и
лицата, които възлагат изработването им, наричани накратко "възложители", както
и за органите, които съгласуват, приемат и одобряват устройствени схеми и
планове. Изпълнителите са правоспособни физически и юридически лица съгласно
чл. 229 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за камарите на
архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.
Чл. 3. (1) Устройствените схеми и планове в съответствие с изискванията
на чл. 7 и 10 ЗУТ имат за цел:
1. да създават планова основа за дългосрочно, устойчиво устройствено
развитие на урбанизираните територии и на териториите извън тях, обвързано с
Националната стратегия за регионално развитие и с областните и общинските
планове за развитие;
2. да създават условия за живеене и реализация на дейности за приоритетно
социално-икономическо развитие;
3. да осигуряват равнопоставеност на физическите и юридическите лица при
реализиране на инвестиционни инициативи, засягащи тяхната поземлена собственост,
при гарантиране на правата им;
4. да определят границите на териториите, в зависимост от основното или
конкретното им предназначение, както и допустимите и забранените дейности в тях
и изискванията при използването, опазването и застрояването им;
5. да определят насоките за териториалното развитие на урбанизираните
територии и екологичното им съвместяване със земеделските, горските и защитените
територии с оглед постигане на оптимална териториална структура;
6. да създават възможност за възстановяване на нарушените територии и
определяне на последващото им предназначение;
7. да предвиждат подходящо развитие на техническата инфраструктура и
обвързването на националните инфраструктурни коридори с европейските;
8. да определят устройството на поземлените имоти съобразно конкретното
им предназначение и да осигуряват опазването на културно-историческото
наследство;
9. да определят правила и нормативи за прилагане на устройствените
планове съобразно местните и регионални характеристики на териториите - предмет
на устройственото планиране, както и специфични правила и нормативи към тях.
(2) Със заданието съгласно чл. 119 ЗУТ се определят изходните данни,
основните изисквания за изработване на схемата или плана и необходимите обем и
съдържание на проекта.
Чл. 4. Устройствените схеми и планове се възлагат за изработване от
органите и лицата по чл. 118 и 124 ЗУТ.
Чл. 5. (1) При изработването на устройствените схеми и планове се ползва
текстова, таблична, графична и друга информация съгласно чл. 115 ЗУТ, която се
осигурява от възложителя.
(2) Обемът на информационното осигуряване и техническите средства и начини
за изпълнение на устройствените схеми и планове се договаря между възложителя и
изпълнителя.
(3) За графичното изпълнение на устройствените схеми и планове чрез
традиционни средства и начини се ползва актуална кадастрална информация на
носител съобразно техния мащаб, както следва:
1. на хартиен носител - за мащаб (М) 1:5000 и по-дребни мащаби;
2. на хартиен носител и на недеформируема прозрачна основа за едри мащаби
- до М 1:2000 вкл.
(4) Устройствените схеми и планове се изпълняват с компютърни технологии в
цифров и графичен вид, когато това се изисква със заданието.
ЧАСТ ВТОРА
УСТРОЙСТВЕНИ СХЕМИ
Глава първа
ВИДОВЕ УСТРОЙСТВЕНИ СХЕМИ
Чл. 6. (1) Чрез устройствените схеми се правят анализи и прогнози и се
определят цели, мерки и подходи за социално, икономическо, инженерно- техническо
и териториално развитие на регионите в Република България.
(2) В зависимост от териториалния си обхват устройствените схеми са:
1. Национална комплексна устройствена схема;
2. районни устройствени схеми (РУС), в т.ч.:
а) устройствени схеми на една или повече области;
б) устройствени схеми за група съседни общини.
(3) Според съдържанието си устройствените схеми са:
1. комплексни устройствени схеми;
2. специализирани устройствени схеми (СУС).
Раздел I
Съдържание на Националната комплексна устройствена схема
Чл. 7. Националната комплексна устройствена схема определя:
1. начините за постигане на целите и задачите за устройство на
територията на национално ниво, обвързано с общото устойчиво и балансирано
социално-икономическо развитие и ресурсовите възможности;
2. териториалното структурно зониране на страната за прогнозния период
съобразно типовете територии по чл. 7 ЗУТ - урбанизирани, земеделски, горски,
защитени територии и нарушени територии за възстановяване, с режимите за тяхното
устройство в съответствие с дългосрочните и обществено признати цели на
социалното, икономическото и културното развитие при гарантирано опазване на
околната среда; със структурното зониране може да се определят и други
територии от национално и регионално ниво със съответни режими на устройство;
3. перспективното развитие на националната транспортна мрежа и другите
преносни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура на национално ниво,
обвързано с европейските транспортни и инфраструктурни коридори;
4. хармоничното развитие на селищната мрежа, в т.ч. на функционално-
йерархичната й структура, съобразено с плановете за развитие на различните
териториални нива;
5. прогнозата за демографско развитие и мерките за преодоляване на
демографския дисбаланс;
6. устройството и развитието на територии със специфична проблематика,
като Дунавското и Черноморското крайбрежие, планински територии, изявени
инфраструктурни коридори и др.;
7. териториите с екологични проблеми и защитените територии и мерки за
възстановяване и опазване на екосистемите;
8. териториалната основа за развитието на елементите на социалната
инфраструктура и обслужването на населението, устойчивото интегрирано развитие
на туризма, опазването на културно-историческото наследство, реализирането на
националната жилищна политика;
9. регионалните аспекти за устройство на граничните райони на страната и
др.
Чл. 8. (1) При разработването на Националната комплексна устройствена
схема се ползва информация от Националния статистически институт, централните
ведомства, областите и общините и Националната стратегия за регионално развитие.
(2) Националната комплексна устройствена схема се разработва в една фаза.
(3) Националната комплексна устройствена схема се създава за прогнозен
период от 15 - 20 години и е основание за актуализацията на Националната
стратегия за регионално развитие.
Чл. 9. (1) Националната комплексна устройствена схема съдържа текстови и
графични материали, изработени въз основа на заданието съгласно чл. 119 ЗУТ.
(2) Текстовите материали съдържат анализи и прогнози, цели и задачи,
подходи и мерки за устройство и развитие по направленията съгласно чл. 7.
(3) Графичните материали илюстрират анализите и прогнозите по чл. 7 и
съдържат:
1. опорен план в М 1:200 000, изработен върху топографска карта, с
отразени кадастрални и други данни съгласно чл. 115 ЗУТ;
2. основен чертеж в мащаба на опорния план, изработен върху картата по т.
1, отразяващ основното предназначение на териториите - урбанизирани, земеделски,
горски, нарушени, защитени, както и водните течения и площи, трасетата и
площадковите обекти на транспорта и други видове техническа инфраструктура на
ниво Национална комплексна устройствена схема, териториалното развитие на
урбанизираните територии;
3. карти, схеми, графики, таблични материали, определени в заданието, в
т.ч. схема за мероприятията по Националната стратегия за регионално развитие.
Раздел II
Специализирани устройствени схеми
Чл. 10. (1) Специализираните устройствени схеми решават отделни проблеми
на Националната комплексна устройствена схема по някои от основните направления
съгласно чл. 7, като националната транспортна система (пътна, железопътна,
въздушна, морска и речна), другите видове техническа инфраструктура на
национално ниво, общественозначими обекти на национално ниво и др.
(2) Специализираните устройствени схеми се изработват самостоятелно при
условията и по реда, предвидени за създаване на Националната комплексна
устройствена схема.
Чл. 11. (1) Специализираните устройствени схеми съдържат текстови и
графични материали съгласно чл. 9 на отделни проблеми от основните направления
по чл. 7, като техният обхват се определя със заданието.
(2) Специализираните устройствени схеми се разработват в една фаза.
(3) Специализираните устройствени схеми се създават за прогнозен период от
15 - 20 години и са основание за актуализация на Националната стратегия за
регионално развитие по конкретни направления и приоритети за социално-
икономическо развитие.
Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2005 г.) Със специализираната устройствена
схема за Черноморското крайбрежие се определят:
1. общата структура на територията и устройствените изисквания към
развитието на територията и акваторията;
2. териториите за извършване на стопанска дейност;
3. обектите на техническата инфраструктура с национално и регионално
значение;
4. мероприятията за опазване на околната среда и за изследване на
природните ресурси;
5. общият режим за използване на водните, горските, поземлените и
рекреационните ресурси;
6. териториите и акваториите с ограничителни режими на устройство и
застрояване.
Глава втора
РАЙОННИ УСТРОЙСТВЕНИ СХЕМИ
Чл. 12. Районните устройствени схеми се изработват в съответствие с
изискванията на чл. 101 ЗУТ въз основа на задание на възложителя по чл. 119 ЗУТ
и определят:
1. устройствените условия и предпоставки за балансирано и устойчиво
развитие на териториите, съобразени с плановете за регионално развитие и с
плановете за управление на защитени територии;
2. най-общото предназначение на териториите в района съгласно чл. 7 ЗУТ,
общата структура и общите изисквания при използването, опазването,
възстановяването и устройството им;
3. разположението и бъдещото развитие на обектите, мрежите и съоръженията
на техническата инфраструктура с национално, регионално и местно значение;
4. развитието на мрежата от населени места в района, опорните й центрове
и селищните образувания с национално, регионално и местно значение;
5. мерките за опазване и подобряване на околната среда, за
предотвратяване или намаляване на вредни въздействия върху околната среда и
здравето на населението и задължителните изисквания за екологичните
ограничители;
6. териториалните възможности за решаване на проблемите и за развитие на
общественото обслужване на населението, жилищните проблеми, развитието на
туризма, опазването на природното и културното наследство;
7. нарушените територии за възстановяване и/или рекултивация, като
определят бъдещото им предназначение и режим на устройство.
Чл. 13. (1) При изработването на РУС се ползва информация от
статистиката, общините, териториалните администрации и стопанските субекти на
територията на съответния регион.
(2) Районните устройствени схеми се изработват в една фаза.
(3) Районните устройствени схеми се изработват за прогнозен период от 15 -
20 години и са основание за актуализация на областния план за регионално
развитие.
Чл. 14. (1) Районните устройствени схеми съдържат текстови и графични
материали.
(2) Текстовите материали към РУС съдържат раздели за:
1. анализ на съществуващите условия по чл. 12;
2. принципи, цели и приоритети за устройство и развитие на района;
3. инициативи, конкретни проекти и етапи за постигане на целите и
приоритетите.
(3) Графичните материали към РУС илюстрират текстовите материали по ал. 2
и съдържат:
1. опорен план в М 1:50000 до М 1:100000, изработен върху топографска
карта, с отразени кадастрални и други данни съгласно чл. 115 ЗУТ;
2. основен чертеж в мащаба на опорния план, изработен върху същата картна
основа, отразяващ основното предназначение на териториите - урбанизирани,
земеделски, горски, нарушени, защитени, както и водните течения и площи,
трасетата и площадковите обекти на транспорта и други видове техническа
инфраструктура от нивото на РУС, териториалното развитие на урбанизираните
територии и др.;
3. карти, схеми, графики, определени в заданието, в т.ч. и схема за
мероприятията на плановете за регионално развитие.
(4) Специализираните устройствени схеми решават отделни устройствени
проблеми на територията или териториални проблеми, свързани с разположението на
значими обекти, и са с обем и съдържание по конкретните задачи съгласно ал. 2 и
3. Те се изработват самостоятелно при условията и по реда, предвидени за
създаване на РУС.
ЧАСТ ТРЕТА
ОБЩИ УСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ
Глава трета
ВИДОВЕ ОБЩИ УСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ
Чл. 15. Общите устройствени планове (ОУП) съгласно чл. 105 ЗУТ се
разработват за териториите на:
1. община с нейните населени места и землищата им;
2. част от община, обхващаща група населени места с техните землища;
3. град с неговото землище (разработваната територия може да не съвпада
със землището на града);
4. селищни образувания с национално значение съгласно Закона за
административно-териториалното устройство на Република България.
Глава четвърта
ОБЩИ УСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ НА ОБЩИНИ И НА ЧАСТИ ОТ ОБЩИНИ
Чл. 16. (1) С общия устройствен план на община (ОУПО) се определят:
1. общата структура на територията - предмет на плана, и преобладаващото
предназначение на съставните и структурните й части, местоположението и
границите на урбанизираните територии, земеделските територии; горските
територии, защитените територии, нарушените територии за възстановяване и
териториите със специално, с друго или със смесено предназначение;
2. общият режим на устройство на всяка от териториите по т. 1, който
включва най-общи цели, мерки и изисквания за тяхното опазване, използване,
изграждане и развитие;
3. извънурбанизираните територии - изключителна държавна, публична,
държавна и публична общинска собственост, и режимът на тяхното устройство;
4. разположението на мрежите и съоръженията на техническата
инфраструктура на територията на общината и връзките им с териториите на
съседните общини и с инфраструктурни мрежи, съоръжения и обекти от национално
значение;
5. териториите с вероятно разпространение на предвидими природни бедствия
и необходимите превантивни мерки и начин на устройство и защита;
6. териториите за активно прилагане на ландшафтноустройствени мероприятия
и естетическо оформяне, в т.ч. териториите за превантивна устройствена защита
съгласно чл. 10, ал. 3 ЗУТ.
(2) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2005 г.) С общите устройствени планове на
общините по Черноморското крайбрежие се определят и:
1. пределно допустимите рекреационни капацитети на курортните населени
места, курортите, ваканционните селища и вилните зони;
2. необходимите мероприятия за брегозащита, саниране, възстановяване и
подобряване естетическите качества на териториите, мерките за опазване и
възстановяване на характера на ландшафта и на паметниците на културно-
историческото наследство;
3. териториите и зоните, в които не се допуска ново строителство и
разширяване строителните граници на съществуващите урбанизирани територии;
4. устройствените правила и нормативи за застрояване на съществуващи и
бъдещи урбанизирани територии;
5. границите на крайбрежната плажна ивица;
6. границите на зона "А" и зона "Б";
7. урбанизираните, земеделските, горските и нарушените територии и
защитените зони;
8. териториите със защитни и рекреационни гори, както и териториите,
които ще се устроят като крайбрежни паркове и градини;
9. териториите и участъците от акваторията със статут на паметници на
културно-историческото наследство;
10. границите на териториите с ограничителен режим, подчинен на
изисквания, свързани със сигурността и отбраната на страната, включително
охраната и контрола на държавната граница;
11. специфичните изисквания, правила и норми за устройство на територията
и акваторията.
Чл. 17. (1) Общите устройствени планове на общини се изработват въз
основа на заданието по чл. 125 и 126 ЗУТ и на допълнителна информация от
централните и териториални администрации и експлоатационни дружества,
предоставена на изпълнителя от възложителя.
(2) Общите устройствени планове на общини се разработват в две фази:
1. предварителен проект;
2. окончателен проект.
(3) Общите устройствени планове на общини се създават за прогнозен период
от 15 - 20 години.
Чл. 18. (1) Предварителният проект на ОУПО съдържа текстови и графични
материали.
(2) Текстовите материали към ОУПО в частта за анализ на съществуващото
положение (диагноза) съдържат раздели за:
1. регионални проблеми, в т.ч. пространствени, икономически, социални,
културни, екологични, комуникационни и др.;
2. социално-икономически условия и проблеми:
а) демография, в т.ч. брой, еволюция на развитие, структура (полова,
възрастова, социална), тенденции на развитие;
б) структура за заетостта, в т.ч. отрасли, сектори на дейност, социална и
професионална категоризация, тенденции на развитие;
в) икономическа база, в т.ч. отрасли (промишленост, селско и горско
стопанство, туризъм, строителство, транспорт, енергетика и др.), структура на
собствеността, ефективност, регионални характеристики;
г) райони със специфични проблеми;
3. териториални проучвания: релеф, климат, геология и хидрология, флора,
фауна, поземлен ресурс по фондове (населени места и други урбанизирани
територии, земеделски земи, горски фонд, защитени територии, нарушени
територии), структура на собствеността (държавна собственост - изключителна,
публична и частна, общинска собственост - публична и частна, частна
собственост);
4. обитаване: количествено и качествено състояние на жилищния фонд,
структура на собствеността, видове (типове) пространствени структури на
обитаване, технико-икономически характеристики на видовете (типовете) обитаване,
градска динамика;
5. здравеопазване: териториално разположение на мрежата от обекти, видове
лечебни заведения по нива на обслужване (доболнична и болнична помощ, центрове
за спешна медицинска помощ, диспансери, рехабилитационни центрове и др.),
собственост;
6. образование: териториално разположение на обектите, образователни
равнища, собственост;
7. култура: териториално разположение, значимост, собственост;
8. техническа инфраструктура: трасета и съоръжения, технически параметри
на електроснабдителната, водоснабдителната, канализационната, газопроводната,
далекосъобщителната и други мрежи, пътна и железопътна мрежа (класификация,
състояние), големи структурни обекти (летища, пристанища), радио- и телевизионно
покритие на територията на общината, покритие с други комуникационни системи,
пречистване на отпадъчните води, сметосъбиране и третиране на отпадъците, депа
за отпадъци;
9. отдих и туризъм: обекти, значимост, собственост, влияние в общото
икономическо развитие;
10. екологично състояние: замърсяване на въздуха, водите и почвите,
категоризация, характеристика на вредните емисии.
(3) Текстовите материали към ОУПО в частта прогноза съдържат раздели за:
1. социално-икономическо развитие (прогноза за): демографско развитие
(песимистичен, оптимистичен и реалистичен вариант), икономическо развитие
(промишленост, селско и горско стопанство, транспорт, строителство, туризъм и
др.), развитие на социалната база (образование, здравеопазване, култура,
комунални дейности), приоритети за реализация;
2. пространствено развитие: основно предназначение на териториите, режими
на устройство и параметри за натоварването им, развитие на урбанизираните
територии и на техническата инфраструктура;
3. екологични условия: прогноза за въздействия върху околната среда от
социално-икономическото и пространственото развитие и мероприятия за подобряване
на средата;
4. правила и нормативи за прилагане на ОУПО, които включват условията,
при които може да се изменя планът, задължителните изисквания към подробните
устройствени планове (ПУП), допустимите натоварвания на териториите и др.
(4) Графичните материали към ОУПО илюстрират текстовите материали по ал. 3
и са основни и допълнителни.
(5) Основните графични материали са задължителни, а допълнителните
графични материали се определят от възложителя със заданието.
(6) Основните графични материали на предварителния проект съдържат:
1. опорен план на общината в М 1:10000 до М 1:25000, изработен върху
топографска карта, с отразени кадастрални и други данни съгласно чл. 115 ЗУТ - в
случаите, когато такъв не е изработен със заданието; мащабът на опорния план се
определя със заданието;
2. общ устройствен план на общината в мащаба на опорния план, изработен
върху картата по т. 1, в който се отразяват бъдещото развитие и устройството на
териториите, включващо:
а) режим за устройство и строителните граници на урбанизираните територии:
населени места, групови и единични паметници на културата, промишлени комплекси
и други селищни образувания;
б) земеделски земи, в които не се допуска промяна на предназначението им,
и останалите земи, в които това е допустимо;
в) горски територии (гори и земи от горския фонд) с разграничение съгласно
буква "б";
г) територии със специфични характеристики (резервати, национални паркове,
природни забележителности, поддържани резервати, природни паркове, защитени
местности, паметници на културата, гробищни паркове, минерални извори,
калонаходища, обекти на сигурността и отбраната);
д) нарушени територии (рудници, кариери, насипища, свлачища, срутища,
мочурища, депа за отпадъци и др.) за етапно възстановяване и рекултивация;
е) водни площи и течения - реки, езера, язовири, напоителни и отводнителни
канали; ж) (изм. - ДВ, бр. 68 от 2004 г.) елементи на транспортната техническа
инфраструктура - пътна мрежа по класове, железопътни линии, гари, пристанища,
летища; з) (изм. - ДВ, бр. 68 от 2004 г.) елементи на другата техническа
инфраструктура - електропроводи, газопроводи, нефтопроводи,
нефтопродуктопроводи, топлопроводи, далекосъобщителни мрежи, водопроводи,
канализационни колектори, и съоръженията към тях (електрически подстанции,
пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, понижителни и
разпределителни станции и др.);
3. схеми в мащаб, определен в заданието за транспортната мрежа и другите
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.
(7) Допълнителните графични материали към ОУПО съдържат карти, схеми,
графики, фотоси и други материали, определени в заданието и по преценка на
изпълнителя.
Чл. 19. (1) Окончателният проект на ОУПО съдържа текстовите и графичните
материали на предварителния проект, коригирани и допълнени съобразно решенията
на експертните съвети, проведените обществени обсъждания и становищата на
заинтересуваните централни и териториални администрации.
(2) Текстовите материали към предварителния проект на ОУПО се допълват с
доклад за изпълнение на препоръките.
(3) Графичните материали към окончателния проект на ОУПО, към които има
препоръки и бележки, се изработват наново.
Чл. 20. Общият устройствен план (ОУП) на част от община се изработва в
обем и съдържание, аналогични на ОУПО.
Глава пета
ОБЩИ УСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ НА ГРАДОВЕ СЪС ЗЕМЛИЩАТА ИМ И НА СЕЛИЩНИ
ОБРАЗУВАНИЯ С НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ
Раздел I
Обем и съдържание
Чл. 21. (1) С общите устройствени планове на градовете и на селищните
образувания с национално значение се спазват изискванията на чл. 107 ЗУТ чрез:
1. създаване на оптимална структура за комплексно устройство и устойчиво
екологосъобразно развитие и изграждане на урбанизираните територии;
2. определяне на режима за устройство на урбанизираните територии;
3. определяне на възможните посоки за териториално развитие на населените
места и условията за използване на прилежащата природна среда за бъдещо
урбанизирано развитие;
4. екологосъобразно съвместяване на функции и дейности в благоустроена
среда кaтo чacт oт единно обвързаната cиcтeмa зa социално-икономическо развитие
нa общините;
5. подходящо пространствено и икономично провеждане на комуникационно-
транспортната мрежа за решаване на транспортното обслужване на населението,
развитието на масовия обществен пътнически транспорт (МОПТ), обвързано с
населените места от общината и със съседните общини;
6. определяне на технически параметри и условия за усъвършенстване и
развитие нa техническата инфраструктура;
7. определяне на условия за ползване на природните елементи в
урбанизираните среди, като се гарантира тяхното съхраняване и развитие.
(2) С плановете по ал. 1 се определят:
1. общата структура на територията - предмет на плана: жилищни територии,
производствено-складови територии, територии за озеленяване и специалните
озеленени площи, територии за спорт и развлечения, територии за обществено
обслужване, територии с обекти на културно-историческото наследство, територии
за курортно-туристическо и вилно строителство, територии за мрежи и съоръжения
на техническата инфраструктура, земеделски територии, горски територии,
територии за природозащита, нарушени територии за възстановяване, територии със
специално, с друго или със смесено предназначение;
2. общият режим на устройство на всяка от териториите по т. 1 чрез
устройствени зони, територии с устройствен режим и самостоятелни поземлени имоти
с устройствен режим със съответните правила и нормативи;
3. териториите - публична държавна собственост и публична общинска
собственост, и режимът на тяхното устройство;
4. изискванията към естетико-композиционното изграждане на територията;
5. (нова - ДВ, бр. 68 от 2004 г.) изисквания за устройство на достъпна за
цялото население среда, включително за хората с увреждания.
(3) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2005 г.) С общите устройствени планове на
градовете и на селищните образувания с национално значение по Черноморското
крайбрежие се определят и:
1. пределно допустимите рекреационни капацитети на урбанизираната
територия;
2. необходимите мероприятия за брегозащита, саниране, възстановяване и
подобряване естетическите качества на териториите, мерките за опазване и
възстановяване на характера на ландшафта и на паметниците на културно-
историческото наследство;
3. териториите и зоните, в които не се допуска ново строителство и
разширяване на строителните граници на съществуващите урбанизирани територии;
4. устройствените правила и нормативи за застрояване на съществуващи и
бъдещи урбанизирани територии;
5. границите на крайбрежната плажна ивица;
6. границите на зона "А" и зона "Б";
7. урбанизираните, земеделските, горските и нарушените територии и
защитените зони;
8. териториите със защитни и рекреационни гори, както и териториите,
които ще се устроят като крайбрежни паркове и градини;
9. териториите и участъците от акваторията със статут на паметници на
културно-историческото наследство;
10. границите на териториите с ограничителен режим, подчинен на
изисквания, свързани със сигурността и отбраната на страната, включително
охраната и контрола на държавната граница;
11. специфичните изисквания, правила и норми за устройство на територията
и акваторията.
Чл. 22. (1) Общите устройствени планове се изработват въз основа на
заданието по чл. 125 и 126 ЗУТ и на допълнителна информация от централните и
териториалните администрации и експлоатационни дружества, предоставена на
изпълнителя от възложителя.
(2) Общите устройствени планове се изработват в две фази:
1. предварителен проект;
2. окончателен проект.
(3) Общите устройствени планове се създават за прогнозен период 15 - 20
години.
Чл. 23. (1) Общият устройствен план във фаза предварителен проект съдържа
текстови и графични материали.
(2) Текстовите материали към ОУП, оформени в обяснителна записка в частта
за анализ на съществуващо положение (диагноза), съдържат следните раздели:
1. обща част - с данни за основанието за възлагане, възложителя,
изпълнителя, целите на плана и изискванията на плановото задание, сроковете за
изпълнение;
2. исторически етапи на развитие - възникване на населеното място,
основни периоди на възход и упадък, пространствено развитие, поминък и др.;
3. природни фактори и условия, обхващащи:
а) релеф - надморска височина, наклони, характерни форми и образувания;
б) климат - сумарна слънчева радиация и продължителност на слънчевото
греене, облачност, в т.ч. дни с мъгла, годишни и месечни температурни стойности,
температурни инверсии, ветрови режим, валежи, в т.ч. големина на снежната
покривка и продължителност;
в) инженерно-геоложки и хидроложки условия - геоложки строеж,
носимоспособност на почвите, сеизмичност, водни течения, подпочвени води,
заблатявания, свлачища, срутища, ерозия и абразия;
г) флора и фауна - преобладаващ характерен видов състав, селищни паркове и
градини, крайселищни паркове и защитени обекти, земеделски земи, горски
територии, нарушени територии;
д) (нова - ДВ, бр. 68 от 2004 г.) ландшафт - ландшафтни области, райони и
подрайони, вид и тип природни ландшафти, антропогенни ландшафти - урбанизирани,
селскостопански, промишлени и рекреационни;
4. екологични условия, обхващащи:
а) състояние на въздуха - количества и вид на замърсителите, максимални
еднократни и среднодневни концентрации, териториален обхват на замърсените зони,
местоположение на източниците на замърсяване;
б) състояние на водите - степен и вид на замърсяването на повърхностните и
подпочвените води, дължина на замърсените водни течения, местоположение на
източниците на замърсяване, битови и отпадъчни води, канализация и локализация
на заустванията, приемници на отпадъчни води, местоположение и вид на
пречиствателните съоръжения;
в) състояние на почвите - замърсявания с органични, минерални и други
вещества, териториален обхват на замърсяванията, количества;
г) структура (видов състав) на твърдите отпадъци и начин на третиране,
нарушени терени от антропогенна намеса;
д) шумово замърсяване в урбанизираните територии - ниво на шума, зони на
шумово замърсяване, източници на шум, електромагнитни излъчвания, в т.ч.
източници и ниво на емисиите;
e) радиационна обстановка;
5. демографски проучвания, обхващащи:
а) движение на населението на града - обща характеристика, постоянно и
временно, естествен и механичен прираст;
б) структура на населението - полова и възрастова структура (жени, мъже,
под трудоспособна, в трудоспособна и над трудоспособна възраст);
в) трудова заетост - общо работещи и безработни в трудоспособна възраст,
структура на заетостта по полова структура (мъже, жени), структура на заетостта
по възрастова структура (под, във и над трудоспособна възраст), движение на
трудовите ресурси (изходящи и входящи), заетост по отрасли (производствена и
непроизводствена сфера);
6. културно-историческо наследство, обхващащо:
а) характеристика на паметниците на културно-историческото наследство -
групови и единични;
б) местоположение на паметниците на културата;
7. обитаване и жилищен фонд, включващи:
а) обща характеристика на жилищния фонд - изграденост, брой жилища,
годност (годни, негодни);
б) структура на жилищния фонд - по брой на стаи, по брой обитатели;
в) структура на собствеността - държавна, общинска, частна;
г) територии за обитаване - видове (типове) обитаване, характерни белези,
стандарт на обитаване по структури;
д) бруто и нето площ на жилищните терени на жител;
е) устройствени показатели - плътност и интензивност застрояване, средна
етажност, застроена и разгъната площ, брутна и нетна площ на жилищните терени,
жилищна задоволеност (по площ на жител, по брой жилища на потребителски
единици);
8. зони за производствена дейност и прилагане на труд, включващи:
а) икономическа характеристика - продукция, заетост, капитални вложения;
б) пространствена структура - усвоена територия в строителни граници и
извънселищна територия, в т.ч. територии в процедура за промяна на основното
предназначение (площи на усвоените територии, застроена и разгъната площ);
в) производствено-технологични връзки - входящ и изходящ товарооборот;
г) структура на собствеността - държавна, общинска, частна;
д) устройствени показатели - плътност на застрояване, плътност на
усвояване, озеленена площ, интензивност на застрояване, изразена в обем;
9. отдих и спорт, включващи:
а) природни ресурси - селищни и крайселищни среди за отдих и спорт;
б) обекти за отдих - видове обекти, начин на ползване по сезони,
капацитет, леглова база;
в) територии с обекти за спорт - видове обекти, спортни съоръжения и др.;
10. здравеопазване: териториално разположение на мрежата от обекти -
видове лечебни заведения по нива на обслужване (доболнична и болнична помощ,
центрове за спешна медицинска помощ, диспансери, рехабилитационни центрове и
др.), площни характеристики;
11. образование и култура, включващи:
а) териториално разположение на обектите на образованието - образователни
равнища, собственост, характеристики на терените;
б) местоположение на обектите на културата - вид, собственост, капацитет,
технически характеристики;
12. обекти за социални грижи;
13. техническа инфраструктура, включваща:
а) трасета на инженерните мрежи - технически параметри на
електроснабдителната, водопроводната и канализационната, газопроводната,
далекосъобщителната и други видове мрежи;
б) структурни обекти на транспорта - летища, пристанища, железопътни гари,
автогари, автобази, фериботи и др.;
в) телефонизация, радио- и телевизионно покритие на градската територия,
покритие с други комуникационни системи;
г) водоснабдяване - водоизточници, помпени станции, напорни резервоари,
пречиствателни съоръжения, местоположение на елементите и капацитет,
характеристика на точковите и линейните обекти, организационна структура на
управление на водните ресурси, санитарно-охранителни зони;
д) канализация и пречистване на отпадъчните води - главни клонове на
канализационната мрежа, пречиствателни станции и други съоръжения, количества на
отпадъчните битови и промишлени води;
е) електроснабдяване - линейни и точкови елементи, подстанции,
разпределителни станции, характеристика на консумацията, максимални и
среднодневни товари по видове консуматори;
ж) сметосъбиране и третиране на отпадъците - депа за отпадъци;
14. изводи от анализа на състоянието - общи и специфични проблеми,
влияние на регионалните проблеми;
15. прогнозно развитие, териториална структура и основно предназначение
на терените, включващи:
а) демографски прогнози - общо за общината и конкретно за града;
б) социално-икономически прогнози: областен и общински план за регионално
развитие, други прогнози на локално ниво;
в) териториални прогнози за развитие за прогнозния период и след него;
г) урбанизирана територия: зониране, инфраструктурни трасета и основно
предназначение на терените (видовете жилищни зони и терени, терени единични
обекти - публична държавна и общинска собственост, за обществено обслужване, за
паркове и градини, за водни площи и течения, за отдих и спорт, зони на единични
и групови паметници на културно-историческото наследство, производствено-
складови терени, пристанища, летища, гари, други терени);
д) извънурбанизирани територии: земеделски земи, горски земи, нарушени и
защитени територии, пътища, водни течения, междуселищни инфраструктурни проводи,
специални терени и терени с друго предназначение;
е) режими за устройство и развитие: устройствени зони на урбанизираните и
извънурбанизираните територии, параметри за допустима урбанистична намеса;
ж) устройствени показатели и баланс на територията;
з) правила и нормативи за прилагане на ОУП и специфични правила и
нормативи: задължителни изисквания към ПУП, условията, при които може да се
изменя планът, допустими натоварвания на териториите, показатели и нормативи за
устройство и застрояване.
(3) Графичните материали към ОУП съдържат следните задължителни материали:
1. опорен план в М 1:5000 или М 1:10000, изработен върху топографска
карта, с нанесени кадастрални и други данни съгласно чл. 115 ЗУТ - в случаите,
когато такъв не е изработен със заданието; мащабът на опорния план се договаря
между изпълнителя и възложителя;
2. варианти за териториално развитие през прогнозния период и след него в
М 1:10000 до М 1:25000;
3. общ устройствен план (предварителен проект) в М 1:5000 или М 1:10000,
изработен върху картата по т. 1, обхващащ развитието на териториите в обхват,
определен в заданието, и режим за устройството им чрез устройствени зони, и
съдържащ:
а) съществуващата и проектната граница на урбанизираната територия;
б) териториите по чл. 21, ал. 2;
в) трасета и класификация на първостепенната улична мрежа, начин на
пресичане на улиците (на едно или на различни нива), съоръжения, площади,
пешеходни пространства и др.;
г) данни за ветровия режим, географските посоки, баланса на територията за
съществуващото положение и по проекта, устройствените показатели по проекта,
режимите за устройство на предложените с проекта устройствени зони, територии и
самостоятелни терени;
4. схема на инженерно-геоложките и хидроложките условия;
5. схема на водоснабдяването и канализацията;
6. (изм. - ДВ, бр. 68 от 2004 г.) схема на електроснабдяването;
7. (изм. - ДВ, бр. 68 от 2004 г.) схема на топлоснабдяването и
газоснабдяването;
8. схема на далекосъобщителните мрежи и съоръжения;
9. схема на зелената система;
10. (отм. - ДВ, бр. 68 от 2004 г.);
11. план-схема на комуникационно-транспортната система по чл. 26 - 34.
(4) Към предварителния проект на ОУП се разработват и допълнителни
графични материали, които нямат задължителен характер. Те се определят в
заданието или по преценка на изпълнителя. Схемите по ал. 3, т. 4 - 11 се
изработват в мащаб, определен в заданието.
Чл. 24. (1) Окончателният проект на ОУП се разработва въз основа на
предварителния проект, решенията от експертните съвети, становищата на
заинтересуваните централни администрации и препоръките от обществените
обсъждания и съдържа:
1. текстовите, табличните и графичните материали от предварителния проект
в оригинал;
2. текстови материали;
3. графични материали.
(2) Текстовите материали към ОУП съдържат:
1. доклада за изпълнението на препоръките от експертните съвети и
проведеното обществено обсъждане на предварителния проект;
2. текстовия материал от предварителния проект, допълнен и коригиран в
частите, към които има препоръки;
3. правилата и нормативите за прилагане на ОУП и специфичните правила и
нормативи към него, съответно коригирани и допълнени, ако такива са изготвяни
към предварителния проект.
(3) Графичните материали към ОУП съдържат:
1. общия устройствен план (окончателен проект), разработен въз основа на
препоръките от предварителния проект;
2. опорния план, съответно коригиран и допълнен;
3. задължителните схеми по чл. 23, ал. 3, т. 2, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и
11, допълнени и коригирани в частите, към които има препоръки;
4. допълнителните графични материали по чл. 23, ал. 4, допълнени и
коригирани в зависимост от препоръките, както и други материали по преценка на
изпълнителя.
Чл. 25. (1) Общите устройствени планове на територии с историческо,
етнографско или архитектурно значение се разработват в съответствие с
изискванията на тази наредба, като текстовите и графичните им материали се
допълват в зависимост от спецификата на обектите с културно-историческо
наследство.
(2) Предварителният проект на ОУП се допълва в текстовата и графичната си
част със:
1. текстови материали, съдържащи:
а) характеристика на обектите и на териториите на културно- историческото
наследство - единични и групови;
б) предложения за опазване на обектите на културно-историческото
наследство;
2. графичните материали по чл. 23, ал. 3 със:
а) схема за съществуващото разположение, вида и категорията на обектите на
културно-историческото наследство съгласно изискванията на Закона за паметниците
на културата и музеите;
б) схема за опазване на обектите на културно-историческото наследство.
(3) В окончателния проект на ОУП се допълват и коригират текстовите и
графичните материали съобразно решенията на експертните съвети, становищата на
заинтересуваните централни администрации и препоръките от обществените
обсъждания.
Раздел II
План-схема на комуникационно-транспортната система към ОУП на градовете
със землищата им и на селищните образувания с национално значение
Чл. 26. План-схемите на комуникационно-транспортните системи към ОУП се
изработват в съответствие със съществуващите и перспективните закономерности за
протичане на движението и с очакваните в перспектива транспортни кореспонденции.
Чл. 27. (1) План-схемата на комуникационно-транспортната система се
изработва и одобрява заедно с ОУП и е неразделна част от него.
(2) В случаите, когато ОУП е вече одобрен, план-схемата на комуникационно-
транспортната система се изработва като самостоятелен проект, който се
придружава и от проект за изменение на ОУП, ако предлага различни от него
решения.
Чл. 28. (1) При разработването на план-схемата на комуникационно-
транспортната система се ползват следните изходни данни и материали:
1. съществуваща комуникационна система на града в М 1:5000 (М 1:10000) с
категоризация на първостепенната функционираща улична мрежа;
2. характеристики на маршрутите на МОПТ - честота на следване,
местоположение и разстояние между спирките;
3. характеристики, местоположение и площи на съоръженията на различните
видове извънградски транспорт (товарен и пътнически); подходи и връзки с
първостепенната улична мрежа;
4. обем на извършената работа от всеки вид извънградски транспорт
(товарен и пътнически); подходи и връзки с първостепенната улична мрежа;
5. обем на извършената работа от всеки вид извънградски транспорт
(товарен и пътнически) по години и направления с установени годишни
неравномерности;
6. схема на напречните профили и надлъжните наклони на първостепенната
улична мрежа;
7. схема за вида и състоянието на настилките;
8. схема, в която се насочват местата за паркиране и гариране с
обществено предназначение и данни за капацитета им;
9. интензивност на движението по първостепенната улична мрежа или по
определени места от нея по години, месеци, дни и часове (числено и графично);
10. нарастване на автомобилния парк - по видове превозни средства и по
години;
11. показатели за използваемостта на индивидуалните моторни превозни
средства на територията и извън нея;
12. скорости на движение на моторните превозни средства по
първостепенната улична мрежа;
13. бензиностанции, газостанции и сервизи - разпределение по територията;
14. данни за размера и разпределението на транзитното, входящото и
изходящото моторно движение и за пътно-транспортните произшествия.
(2) Освен изходните данни и материали по ал. 1 възложителят провежда
необходимите преброявания и анкети, определени в заданието, и извършва
първичната им обработка или ги възлага на изпълнителя.
Чл. 29. План-схемата на комуникационно-транспортната система се изработва
в две фази:
1. предварителен проект;
2. окончателен проект.
Чл. 30. Предварителният проект по чл. 29, т. 1 съдържа текстови и
графични материали.
Чл. 31. (1) Текстовите материали към предварителния проект включват
обяснителна записка, съставена в две части.
(2) Първата част на обяснителната записка по ал. 1 съдържа анализ на
съществуващите елементи на комуникационно-транспортната система: първостепенна
улична мрежа - класификация и плътност, вид и състояние, функционални качества и
недостатъци, МОПТ, организация на движението, степен на моторизация, съоръжения,
обслужващи различните видове транспорт, пешеходно движение, паркиране и
гариране, междуселищна пътна мрежа, входящо, изходящо и транзитно движение,
товарен транспорт, проучвания за железопътен, воден и въздушен транспорт,
натоварване и пропускателна способност на първостепенната улична мрежа,
подвижност на населението.
(3) Втората част на обяснителната записка съдържа данни за перспективно
развитие на:
1. комуникационно-транспортна система, обвързано с предвижданията на ОУП
по отношение на структура и потенциал;
2. първостепенната улична мрежа, паркирането и гарирането с обосновка на
приетите прогнози, параметри и показатели;
3. масовия обществен пътнически транспорт и неговия вид;
4. пешеходното и велосипедното движение;
5. етапна програма за реализиране предвижданията на плана.
Чл. 32. Графичните материали към предварителния проект съдържат:
1. схема на съществуващата първостепенна улична мрежа, съоръженията,
обслужващи различните видове транспорт, пешеходното движение, паркирането,
гарирането по структурни единици в М 1:5000 (М 1:10000);
2. схема на съществуващата организация на движението в М 1:5000 (М
1:10000);
3. схема на транспортното райониране с граници на транспортните райони и
транспортните потенциали в М 1:10000 (М 1:20000);
4. схема на съществуващите междурайонни кореспонденции с разпределение на
движението между районите от пътническото движение в М 1:10000 (М 1:20000);
5. схема на съществуващите междурайонни кореспонденции от товарно
движение в М 1:10000 (М 1:20000);
6. картограма на съществуващото натоварване на първостепенната улична
мрежа от входящо-изходящо и транзитно движение в М 1:5000 (М 1:10000);
7. сборна картограма на съществуващото натоварване и пропускателна
способност на първостепенната улична мрежа в М 1:5000 (М 1:10000);
8. схема на съществуващите маршрути на МОПТ в М 1:10000 (М 1:20000);
9. изохронограма за достъпност и обслужване до обществения център със
съществуващ МОПТ в М 1:10000 (М 1:20000);
10. план-схема на първостепенната улична мрежа с класификация и
оразмеряване на основните елементи, брой на пътните ленти, начин на пресичане на
отделните класове улици от първостепенната улична мрежа с принципни решения на
отделните кръстовища и възли, пешеходно движение и брой на необходимите
паркоместа по структурни единици в М 1:5000 или М 1:10000;
11. картограми за прогнозното натоварване на първостепенната улична мрежа
от различните видове транспорт и сборна картограма в М 1:5000 (М 1:10000);
12. схеми за трасетата и вида на МОПТ, изохронограми на достъпност и
транспортно обслужване в М 1:10000 (М 1:20000);
13. шумограма в М 1:10000 (М 1:20000);
14. схема за замърсяване с вредни газове в М 1:10000 (М 1:20000);
15. етапен план в М 1:10000 (М 1:20000).
Чл. 33. Окончателният проект по чл. 29, т. 2 се изработва въз основа на
предварителния проект и предписанията на експертните съвети и съдържа:
1. окончателен план на първостепенната улична мрежа в М 1:5000 или М
1:10000;
2. текстовите и графичните материали от предварителния проект в оригинал;
3. текстовите и графичните материали от предварителния проект, допълнени
и преработени в съответствие с окончателното решение на плана;
4. обяснителна записка, отразяваща предписанията на експертизата.
Чл. 34. В зависимост от големината на града или на селищното образувание,
както и от проблемите, свързани с осигуряване провеждането на транспортните
потоци в перспектива по трасетата на първостепенната улична мрежа, се допуска
със заданието на възложителя да не се извършват някои от видовете проучвателни и
проектни работи.
Раздел III
План-схеми за организация на системата
за МОПТ на населените места
Чл. 35. С плановете за организация на системата за МОПТ се проучват,
определят и решават видът, трасетата и маршрутите на отделните му линии за
определен в заданието етап. Те се одобряват от общинския съвет по доклад на
кмета на общината и въз основа на приет от общинския експертен съвет проект.
Чл. 36. Плановете за организация на системата за МОПТ се изработват въз
основа на:
1. действащ ОУП;
2. план-схема на комуникационно-транспортната система.
Чл. 37. При разработването на план-схемите за организация на системата за
МОПТ се ползва следната изходна информация:
1. картна основа на съществуващата комуникационно-транспортна система на
града с категоризация на функциониращата първостепенна улична мрежа в М 1:5000
(М 1:10000);
2. характеристики на МОПТ - честота на следване, местоположение и
разстояния между спирките;
3. характеристики, местоположение, площ, подходи и връзки на
съоръженията, обслужващи вътрешния МОПТ;
4. схема на напречните профили и надлъжните наклони на съществуващата
първостепенна улична мрежа;
5. данни за вида и състоянието на настилките;
6. схема и данни за съществуващите маршрутни линии, брой, видове и
характеристики на превозните средства;
7. данни за нарастване на пътническия поток по години, сумарно и по
отделни линии за предходния петгодишен период;
8. данни и анкети за населението и работните места (съществуващи) по
транспортни райони.
Чл. 38. Плановете за организация на системата за МОПТ се изработват в
една фаза и съдържат:
1. текстови материали, в т.ч.:
а) анализ на съществуващата организация на системата за МОПТ с
характеристика на маршрутите, натоварването им и ефективността;
б) подвижност на населението;
в) анализ и заключение;
г) обвързване развитието на транспортната система с предвижданията на ОУП
по отношение на структура и потенциал;
д) обосновка на приетото решение за вида на МОПТ, маршрутните линии и
съоръженията му;
е) етапна програма за реализация;
2. графични материали, в т.ч.:
а) схема на транспортното райониране с граници на транспортните райони и
транспортните потенциали в М 1:10000 или М 1:20000;
б) схема на междурайонните кореспонденции с разпределение на движението
между районите и пътническото движение в М 1:10000 или М 1:20000;
в) схема с обозначени маршрутни линии, видове обществен транспорт и
спирките му в М 1:5000 или М 1:10000;
г) картограма за натоварването на отделните линии на МОПТ в М 1:5000 (М
1:10000);
д) изохронограми за транспортното обслужване на територията.
Раздел IV
Директивна план-схема за териториална структура и
обемно-пространствено изграждане
Чл. 39. Директивната план-схема за териториална структура и обемно-
пространствено изграждане се изработва за големи структурни единици и защитени
територии по преценка на възложителя въз основа на задание и служи за изясняване
и детайлизиране на ОУП преди изработването на ПУП.
Чл. 40. (1) Директивната план-схема за териториална структура и обемно-
пространствено изграждане се изработва въз основа на действащия ОУП.
(2) Допуска се директивната план-схема да се изработва едновременно с ОУП
или да обосновава неговото изменение.
Чл. 41. При изработването на директивната план-схема се използва следната
изходна информация:
1. топографска карта с нанесени кадастрални и други данни съгласно чл.
115 ЗУТ в М 1:2000 или М 1:5000;
2. действащи ПУП за разглежданата територия и ОУП.
Чл. 42. Директивната план-схема за териториална структура и обемно-
пространствено изграждане съдържа текстови и графични материали и се изработва в
една фаза.
Чл. 43. Текстовите материали към директивната план-схема се включват в
обяснителна записка, която съдържа:
1. общи положения, изясняващи:
а) историческите етапи на урбанистичното развитие на разглежданата
територия;
б) целите и задачите на план-схемата;
2. анализ на съществуващата изграденост на територията, в т.ч.:
а) извършеното строителство на сгради по конструктивни системи, етажност,
плътност и интензивност на застрояване, пространствена организация;
б) обществените центрове и общественото обслужване по подсистеми, обемен и
архитектурно-художествен израз;
в) комуникационно-транспортната система;
г) техническата инфраструктура;
д) зелената система;
е) обемно-пространственото изграждане с насоки за развитие;
ж) културно-историческото наследство - състояние и оценка на потенциала;
3. проектни проучвания по отношение на:
а) структурирането на територията и определянето на устройствените зони;
б) характера на бъдещото строителство;
в) териториалната организация на обектите на общественото обслужване;
г) териториалната осигуреност по функционални системи;
д) развитието на комуникационно-транспортната система;
е) обемно-пространственото изграждане;
ж) културно-историческото наследство - състояние и оценка на потенциала;
4. изисквания към ПУП, в т.ч.:
а) задължителните градоустройствени показатели по зони, определени по
структурни единици;
б) етапна реализация.
Чл. 44. Графичните материали към директивната план-схема съдържат:
1. опорен план в М 1:2000 или М 1:5000, изработен върху картата по чл.
41, ал. 1, т. 1;
2. основен чертеж в М 1:2000 или М 1:5000, изработен върху картата по чл.
41, ал. 1, т. 1, в който се отразяват направените проектни проучвания по чл. 43,
т. 3;
3. допълнителни план-схеми на техническата инфраструктура и др. по
преценка на възложителя и определени в заданието;
4. по преценка на възложителя може да се изработи макет в обхват и мащаб,
определени със заданието.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
ПОДРОБНИ УСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ
Глава шеста
ПОДРОБНИ УСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА,
НА ЗЕМЛИЩАТА ИМ И НА СЕЛИЩНИТЕ ОБРАЗУВАНИЯ
Чл. 45. Според устройствените цели и задачи и в зависимост от конкретната
необходимост ПУП се изработват съгласно чл. 110, ал. 1 ЗУТ в един от следните
видове:
1. план за регулация и застрояване (ПРЗ) - план за регулация на улици и
поземлени имоти и за режим на застрояване;
2. план за регулация (ПР) - план за регулация на улици и поземлени имоти
без режим на застрояване;
3. план за улична регулация (ПУР) - план за регулация само на улици и на
поземлени имоти за обекти - публична собственост;
4. план за застрояване (ПЗ);
5. работен устройствен план (РУП) - план за застрояване и силуетно
оформяне;
6. (нова - ДВ, бр. 68 от 2004 г.) парцеларен план (ПП) - план за
елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните
територии.
Раздел I
План за регулация и застрояване (план за регулация на улици и
поземлени имоти и за режим на застрояване)
Чл. 46. (1) Плановете за регулация и застрояване се изработват в
съответствие с ОУП за съответната територия, ако има такъв, и въз основа на
задание, изработено съгласно чл. 125 ЗУТ.
(2) Планът за регулация и застрояване е задължителен за територии с
неурегулирани поземлени имоти и за територии с неприложена първа регулация,
включени в строителни граници по предходен устройствен план.
(3) В случаите, когато ПРЗ изпълнява функциите на ОУП, той се изработва за
цялата урбанизирана територия и съдържа устройствени зони и територии с
устройствен режим, както и елементи, специфични за ОУП, определени със
заданието.
(4) Планът за регулация и застрояване се изработва в две фази:
1. предварителен проект;
2. окончателен проект.
Чл. 47. (Доп. - ДВ, бр. 68 от 2004 г.) При проектиране на ПРЗ се ползват
следните изходни данни, предоставени от Агенцията по кадастъра, общината или от
възложителя:
1. задание за проектиране;
2. (изм. - ДВ, бр. 68 от 2004 г.) копия от кадастралната и
специализираните карти, а до изработването и влизането в сила на кадастрална
карта за съответната територия - наличните кадастрални планове, плановете за
земеразделяне и другите планове, свързани с възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи и земи и гори от горския фонд в М 1:500 или М
1:1000 на прозрачна, недеформируема основа и/или копия върху непрозрачна основа,
като се ползват и цифрови модели на плановете и картите;
3. копия от действащите ОУП за общината, за част от нея или за града с
неговото землище или за селищното образувание;
4. копие от специализираната карта на подземните мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура;
5. действащ ПУП;
6. действащи планове за вертикално планиране;
7. данни за състоянието на наличния сграден фонд, техническата
инфраструктура и комуналните дейности;
8. данни за санитарно-хигиенните условия, инженерно-геоложките и
хидроложките условия;
9. опорен план, изясняващ вида, предназначението и състоянието на
елементите на кадастралната и специализираните карти, в т.ч. строежите в процес
на изпълнение и обектите на културно-историческото наследство;
10. други данни, анкети и проучвания, свързани със заданието и
специфичните условия на проекта.
Чл. 48. (1) Предварителният проект на ПРЗ съдържа графични и текстови
материали.
(2) Графичните материали към предварителния проект на ПРЗ включват:
1. проект за ПРЗ, изработен върху картата по чл. 47, т. 2 в М 1:1000 или
М 1:500, съдържащ съществуващите и новите строителни граници и землищните
граници на територията - предмет на проекта, представен на един общ чертеж на
непрозрачна основа; със заданието може да се определи да се представят на
отделни чертежи ПЗ и ПР; в проекта се отразяват:
а) границите, устройствените зони, конкретното предназначение и режимът на
устройство на поземлените имоти със следното предназначение: за жилищни нужди;
за производствени и складови дейности; за курортни и рекреационни дейности и
вилен отдих; за озеленени площи, лесопаркове, паркове и градини; за спорт и
атракции; за обществено и делово обслужване; за движение и транспорт; мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура и техните сервитутни ивици; за
комунално обслужване; за земеделска дейност; за горски насаждения; за
природна защита; за превантивна защита; за възстановяване и рекултивация; за
специално предназначение; за смесено предназначение; за друго предназначение;
предназначението на поземлените имоти - недвижими паметници на културата, се
определя в зависимост от предписанията за тяхното опазване;
б) уличнорегулационните и вътрешните регулационни линии на урегулираните
поземлени имоти, номерата на кварталите и на урегулираните имоти;
в) видът и очертанията на уличната мрежа, в т.ч. бордюрни линии и
тротоари, транспортни съоръжения, открити паркинги, уширения и др., площадите,
пешеходните зони и пространства, велосипедни алеи;
г) корекциите на водни течения и площи;
д) външните линии на застрояване (към улиците) и отстоянието им до
уличнорегулационни линии;
е) вътрешните линии на основното застрояване: задължителни линии, до които
е задължително да се разположи застрояването, и ограничителни линии, до които
застрояването може да се разположи или да отстъпи от тях;
ж) заварените сгради, които се запазват и включват в системата на
застрояването;
з) начинът на застрояване на урегулираните поземлените имоти се определя
чрез линиите на застрояване; в зависимост от архитектурно-устройствените и
други условия със заданието може да се постави изискване за изобразяване
очертанията на новопредвидените сгради, които се считат за задължителни линии на
застрояване, и на заварените сгради, които се запазват;
и) максималната височина и етажност на сградите в урегулираните поземлени
имоти, като за производствените и складовите сгради и съоръжения се определя
само височината им;
к) устройствените показатели за всеки урегулиран поземлен имот, за група
имоти и/или за целия квартал, когато имотите са с еднакви показатели: плътност и
интензивност на застрояване, плътност на усвояване, необходима озеленена площ
съобразно определения с плана вид на устройствената зона (съществуващи и
проектни показатели);
л) местата за паркиране и гариране с означение на капацитета им;
м) териториите и сградите - паметници на културно-историческото
наследство;
н) елементите на художествения синтез;
о) териториите за озеленяване, разграничени по предназначение, в т.ч.
гробищни паркове, ботанически градини, водни площи, площи за спорт и др.;
п) защитените територии и обекти, разграничени по категории съгласно
Закона за защитените територии и Закона за защита на природата;
р) урегулираните поземлени имоти за обезщетяване на засегнати от
предвижданията на плана собственици;
с) балансът на територията;
т) елементите на благоустройството (алеи, озеленяване и др.) при
комплексно застрояване и оформяне на площадни и други пространства;
2. опорен план в мащаба на ПРЗ в случаите, когато той не е представен от
възложителя или не отразява всички необходими данни и елементи; опорният план
съдържа съществуващите граници, елементите на уличната мрежа, на площадите и
пешеходните пространства, кварталите и поземлените имоти, в т.ч. имотите -
държавна и общинска собственост (публична и частна), застрояването в тях,
предназначението им, конструктивната характеристика на сградите и постройките
(стоманобетонни, метални, масивни, полумасивни, паянтови), етажността, зелените,
водните и спортните терени, обектите на културата - единични и групови, и
техните охранителни зони; със заданието може да се изиска изработването на
опорно-сравнителен план; в този случай върху опорния план се нанасят и
предвижданията на ПРЗ;
3. план-схема за вертикално планиране в М 1:1000 или М 1:500, изработена
в съответствие с Инструкцията за изработване, прилагане и поддържане на планове
за вертикално планиране на министъра на регионалното развитие и
благоустройството; в план-схемата се отразяват:
а) бъдещото изменение на естествения релеф с картограма на земните маси за
тях;
б) номерата на кварталите и номерата на осовите точки;
в) проектните и теренните коти на осовите точки, съответно записани в
числител и знаменател;
г) проектните коти на чупките на нивелетата, на екстремните точки -
вододелни и водосливни в обсега на вертикалните криви;
д) наклонът на нивелетните прави, посока в процент и дължините, за които е
изчислен наклонът;
е) посоките на оттичане на повърхностните води от кварталните пространства
след моделиране на съществуващия терен;
ж) вододелните и водосливните линии в кварталните пространства;
з) местата, в които се събират повърхностни води, без да могат да се
отвеждат гравитачно, като се посочва начинът на отвеждането им;
и) местата на подлези, надлези и мостове с данни за техните височини;
к) надлъжните и напречните профили само за новопроектираните или
променящите се във височина улици в М 1:100/1000;
4. план-схемите и допълнителните проучвания се определят в заданието
съобразно конкретните условия, изработват се в М 1:1000 или М 1:2000 и
отразяват:
а) санитарно-хигиенната и екологичната обстановка;
б) инженерно-геоложките и хидроложките условия на територията;
в) водоснабдяването и канализацията;
г) електроснабдяването;
д) далекосъобщителните мрежи;
е) топлоснабдяването;
ж) газоснабдяването;
з) сборната схема на техническата инфраструктура, когато се изисква със
заданието;
и) други проучвания и схеми, изисквани със заданието;
к) подробните комуникационно-транспортни планове по чл. 51;
5. по преценка на възложителя може да се изработи макет в обхват и мащаб,
определени със заданието.
(3) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2005 г.) Към подробните устройствени планове за
урбанизирани територии, граничещи с Черно море, се изработват и план-схеми за:
1. прилежащата на морските плажове акватория;
2. преместваемите обекти и съоръжения върху територията на морските
плажове.
(4) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2005 г.) С план-схемите по ал. 3, т. 1 се
определят следните зони:
1. за санитарна охрана и къпане;
2. за развитие на водни спортове;
3. за подводна археология и подводен туризъм;
4. за разполагане на пристани, яхтени пристанища и други съоръжения,
свързани с туристическата функция на крайбрежието и стопанския риболов;
5. за извършване на дейности, свързани с националната сигурност и
отбрана.
(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 51 от 2005 г.) Текстовите материали към
предварителния проект на ПРЗ включват обяснителна записка, която съдържа:
1. общи положения и съществуващи условия - кратка историческа
характеристика, общи цели и задачи, териториален обхват, физико-географски
условия, релеф и изложение на територията, микроклиматична характеристика,
инженерно-геоложка характеристика с изводи за строителните условия, санитарно-
хигиенни условия, демографска основа, състояние на сградния фонд, територии с
обекти на културно-историческото наследство и защитени територии, зелена
система, отдих и спорт, обществено обслужване и техническа инфраструктура,
обемно-пространствена характеристика, баланс на територията, изводи от
състоянието - общи и специфични проблеми;
2. прогнозно развитие на територията и устройствените зони съобразно
предвижданията на схемите и плановете от по-горна степен, етапи за реализация на
плана;
3. правила и нормативи за прилагане на ПРЗ;
4. специфични правила и нормативи към ПРЗ по чл. 13, ал. 2 ЗУТ, когато са
необходими.
Чл. 49. Окончателният проект на ПРЗ се изработва въз основа на
предварителния проект, становищата на централните и териториалните
администрации, контролните органи и експлоатационните дружества и решенията на
експертните съвети и съдържа:
1. план за застрояване в М 1:500 или М 1:1000 с обем и съдържание
съгласно чл. 48, ал. 2, т. 1;
2. план за улична регулация на улици и поземлени имоти в М 1:500 или М
1:1000, в който се отразяват: строителните граници на територията, границите и
конкретното предназначение на поземлените имоти по чл. 48, ал. 2, т. 1, букви
"а", "б" и "в" (без да се детайлизира благоустрояването в пешеходни зони и в
територии за озеленяване, спорт и развлечения), "г", "о", "п" и "р", номерата на
кварталите и на урегулираните поземлени имоти, осовите точки на улиците и
напречните им профили;
3. графичните и други материали, допълнени и преработени в съответствие с
окончателния проект на ПРЗ;
4. обяснителна записка, допълнена и преработена съобразно окончателния
проект.
Чл. 50. Плановете за регулация и застрояване на територии за озеленяване,
спорт и развлечения се изработват аналогично на плановете за останалите
територии по чл. 48, като в обема и съдържанието им се включват следните видове
допълнителни работи:
1. в изходната информация - данни от картотекирането на съществуващата
растителност;
2. в графичните материали:
а) опорният план се изработва в М 1:500, М 1:1000 или М 1:2000, в които се
отразяват и едроразмерната растителност и зелените площи;
б) предварителният проект се изработва в мащаба на опорния план, в който
се отразява и функционалното зониране на територията, композиционното решение на
растителността, организацията на алейната мрежа, водните и спортните терени,
сградите, съоръженията, детските и спортните площадки и др.;
в) окончателният проект се изработва в М 1:500 или М 1:1000 с обем и
съдържание съгласно чл. 49.
Чл. 51. (1) С подробните комуникационно-транспортни планове към ПУП се
проучват, определят и решават разположението, класификацията и параметрите на:
1. първостепенната и второстепенната улична мрежа;
2. кръстовищата и възлите от първостепенната улична мрежа;
3. надземните и подземните съоръжения (надлези и подлези);
4. велосипедните алеи;
5. пешеходните пространства и алеи;
6. паркингите и паркинг-гаражите;
7. автогарите, бензиностанциите и газостанциите, когато има заявено
намерение за тяхното изграждане.
(2) Подробните комуникационно-транспортни планове към ПУП се изработват
въз основа на действащ ОУП и на действаща план-схема на комуникационно-
транспортната система, като се ползва следната изходна информация:
1. картата по чл. 47, т. 2 в М 1:1000 или М 1:500;
2. специализирана карта с нанесени подземни мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура в М 1:1000 или М 1:500;
3. специализирана карта с нанесени паметници на културата - единични и
групови;
4. данни за транспортните и пешеходните потоци, пътно-транспортните
произшествия, състоянието на настилките, тротоарите и разделителните ивици,
отводняването и на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура.
(3) Подробните комуникационно-транспортни планове се разработват в две
фази:
1. предварителен проект;
2. окончателен проект.
(4) Предварителният проект на подробните комуникационно-транспортни
планове съдържа:
1. проектно решение в мащаба на ПУП, с което се уточняват положението на
основните и локалните платна за движение, бордюрните линии, разделителната и
изолационната зелена ивица, броят на пътните ленти, местата на пешеходното
пресичане (на едно или повече нива), спирките на МОПТ, велосипедните алеи,
пешеходните пространства, улиците и алеите с хоризонтална маркировка;
2. типови напречни профили и напречни профили на характерни места в М
1:100 или М 1:50;
3. надлъжни профили на нови трасета от първостепенната улична мрежа в М
1:100/1000;
4. схема в М 1:1000 или М 1:2000 за обслужване на територията с МОПТ с
местата на спирките, изохроните на достъпност до тях и трасетата му;
5. обяснителна записка, включваща анализ на устройствената и
транспортната обстановка, транспортните и пешеходните потоци, пътно-
транспортните произшествия, настилките, бордюрите, тротоарите, разделителните
ивици, описание на проектното решение, количествена сметка по уедрени
показатели.
(5) Окончателният проект на подробните комуникационно-транспортни планове
се изработва въз основа на предварителния проект и предписанията на експертния
съвет и съдържа:
1. окончателен проект в мащаба на устройствения план;
2. графичните и текстовите материали от предварителния проект, допълнени
и преработени съгласно окончателното решение на проекта;
3. обяснителна записка, отразяваща препоръките и предписанията на
експертния съвет.
(6) С подробните комуникационно-транспортни планове на градски магистрали,
артерии, улици, кръстовища и възли се проучват, определят и решават
разположението, капацитетът и параметрите на съставните елементи на
разработваните обекти, като:
1. при разработването на плановете се ползва изходната информация по ал.
2;
2. плановете се изработват в две фази:
а) предварителен проект;
б) окончателен проект;
3. предварителният проект по т. 2, буква "а" съдържа:
а) ситуационно решение в М:1000, М 1:500 или М 1:250, с което се уточняват
техническите характеристики, основните и локалните платна за движение,
бордюрните линии, разделителните и изолационните зелени ивици, броят на пътните
ленти, местата на пешеходните пресичания (на едно или повече нива), спирките на
МОПТ, начинът на обслужване на прилежащата територия, входовете на прилежащите
обекти с масов достъп на хора;
б) типови напречни профили и напречни профили на характерни места в М
1:100 или М 1:50;
в) надлъжен профил по оста на трасето в М 1:100/1000;
г) обяснителна записка, съставена съгласно ал. 4, т. 5;
4. окончателният проект по т. 2, буква "б" се изработва въз основа на
предварителния проект и предписанията на експертния съвет и съдържа графичните и
текстовите материали по т. 3.
(7) Подробните комуникационно-транспортни планове на паркинги, паркинг-
гаражи, площадки за автогари, бензиностанции и др. се изработват съгласно
изискванията на ал. 6, т. 1 и 2 и въз основа на данни за капацитета,
разположението и подходите към обслужваните обекти, като:
1. предварителният проект на плановете съдържа:
а) ситуационно решение в М 1:1000, М 1:500 или М 1:250 за подреждане на
превозните средства на едно или повече нива и начини за заустване на паркинга,
автогарата, бензиностанцията или друга площадка към съответната артерия или
улица;
б) обяснителната записка съгласно ал. 4, т. 5, допълнена с предложение за
капацитета и използваемостта на наличните места за паркиране (времетраене и
оборот);
2. окончателният проект на плановете се изработва въз основа на
предварителния проект и предписанията на експертния съвет и съдържа графичните и
текстовите материали по т. 1.
(8) С подробните планове за организация на движението се проучват,
определят и решават формите и начините на организация на движението,
хоризонталната маркировка, вертикалната сигнализация, като:
1. подробните планове за организация на движението се изработват въз
основа на ситуационните решения по ал. 6, т. 3, буква "а" и ал. 7, т. 1, буква
"а";
2. при разработването на подробните планове за организация на движението
се ползва кадастрална карта в М 1:1000 или М 1:500 с нанесено ситуационно
решение;
3. подробните планове за организация на движението се изработват към
всяка фаза на плановете по ал. 6 и 7;
4. подробните планове за организация на движението съдържат:
а) ситуационен план в М 1:1000, М 1:500 или М 1:250 на хоризонталната
маркировка и вертикалната сигнализация;
б) спецификация на хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация,
съдържащи вида и количеството на отделните пътни знаци, светофарни уредби, цвета
на маркировъчната боя и други средства;
в) обяснителна записка с количествена сметка.
Чл. 52. Плановете за регулация и застрояване на територии или на части от
тях с обекти на културно-историческото наследство се изработват аналогично на
плановете за териториите по чл. 48, като в обема и съдържанието им се включват
следните видове допълнителни работи:
1. в изходната информация:
а) историческа справка за развитие на територията, архивни кадастрални
планове, археологически кадастри, заснемане на отделни паметници на културата,
снимки и др.;
б) задание, в което се отразяват и изискванията към паметниците на
културно-историческото наследство;
2. в опорния план се отразяват и всички паметници на културата -
декларирани и обявени, и техните охранителни зони;
3. в предварителния и окончателния проект на ПЗ новопредвидените сгради
на основното и допълващото застрояване се изчертават по очертанията им; те се
считат за задължителни линии на застрояване, освен ако със специфичните правила
и нормативи е посочено друго;
4. окончателният ПРЗ се придружава от допълнителни чертежи, силуети,
фотомонтажи и др., определени със заданието.
Чл. 53. (1) Плановете за регулация и застрояване за територии извън
строителните граници на населените места и селищните образувания - земеделски,
горски, защитени територии и нарушени територии за възстановяване, се
изработват, когато съществува обективна необходимост от тях, определена и
обоснована със заданието.
(2) За земеделски, горски и защитени територии застрояването на обекти,
чиито функции са съвместими с предназначението на имотите съгласно чл. 12, ал. 3
ЗУТ, се определя с ПЗ за частите от имота - двора за застрояване.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 68 от 2004 г.) За отделни поземлени имоти или група
поземлени имоти извън строителните граници на населените места и селищните
образувания, чието предназначение се променя с оглед застрояването им със
сгради, постройки, мрежи и съоръжения, се изработва ПЗ или ПП при условията на
чл. 59 и 60 ЗУТ.
(4) За нарушени територии за възстановяване и рекултивация на кариери,
рудници, насипища, хвостохранилища, депа за отпадъци, свлачища, срутища и др. се
изработва ПРЗ по общия ред, като се определят бъдещото предназначение на
териториите и режимът за устройството им.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2004 г.) За надземни и подземни обекти на
техническата инфраструктура, провеждани извън урбанизираните територии, с които
не се променя предназначението на съответната територия, се изработва ПП на
поземлените имоти, през които те преминават. С плана се определят трасето,
обхватът, сервитутните и предпазните зони и ограниченията за ползване на имота.
Раздел II
План за регулация (план за регулация на улици и
поземлени имоти без режим на застрояване)
Чл. 54. (1) Плановете за регулация на улици и поземлени имоти се
изработват в съответствие с ОУП за съответната територия, когато има такъв, и
въз основа на задание, изработено по реда на чл. 125 ЗУТ.
(2) Плановете по ал. 1 се изработват по изключение без ПЗ, когато
значителна част от територията е застроена и е целесъобразно запазването на
сградния фонд, не се увеличават устройствените параметри и показатели на
територията, общественото обслужване, техническата инфраструктура и съществуват
благоприятни инженерно-геоложки условия за застрояване.
(3) Планът за регулация се изработва в две фази:
1. предварителен проект;
2. окончателен проект.
Чл. 55. При проектиране на ПР се ползват изходните данни по чл. 47.
Чл. 56. (1) Предварителният проект на ПР съдържа графични и текстови
материали.
(2) Графичните материали към предварителния проект на ПР включват:
1. проект на ПР в М 1:500 или М 1:1000, съдържащ материалите по чл. 48,
ал. 2, т. 1, букви "а", "б" и "в" (без да се детайлизира благоустрояването в
пешеходните зони и в териториите за озеленяване, спорт и развлечения), "г", "о",
"п" и "р";
2. опорен план в мащаба на ПР, когато се изисква със заданието;
3. план-схема за вертикално планиране в М 1:1000 или М 1:500 по чл. 48,
ал. 2, т. 3;
4. план-схеми на техническата инфраструктура в М 1:1000 или М 1:2000,
като необходимостта от тях се определя със заданието;
5. (нова - ДВ, бр. 51 от 2005 г.) план-схеми по чл. 48, ал. 3 за
урбанизирани територии, граничещи с Черно море.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2005 г.) Текстовите материали към предварителния
проект на ПР се оформят в обяснителна записка, която съдържа материалите по чл.
48, ал. 5, с изключение на материалите за застрояването със сгради, обемно-
пространствените и композиционните изисквания.
Чл. 57. Окончателният проект на ПР се изработва съгласно изискванията на
чл. 49, т. 2, 3 и 4.
Раздел III
План за улична регулация (план за регулация на улици и
поземлени имоти за обекти - публична собственост)
Чл. 58. Плановете за регулация на улици и на поземлени имоти за обекти -
публична собственост, се изработват по реда на чл. 54, 55, 56 и 57, без в тях да
се определят вътрешните регулационни линии на имотите, които не се отреждат за
обекти - публична собственост.
Раздел IV
План за застрояване
Чл. 59. (1) Плановете за застрояване се изработват по задание от
възложителя въз основа на действащи планове за регулация на улици и поземлени
имоти и планове за регулация на улици и поземлени имоти за обекти - публична
собственост и съгласно задание.
(2) Плановете по ал. 1 се изработват съгласно изискванията на чл. 46 - 50,
като включват частите, отнасящи се до ПЗ.
Раздел V
Работен устройствен план (план за застрояване
и силуетно оформяне)
Чл. 60. Работните устройствени планове се изработват при условията на чл.
113 ЗУТ - наличие на действащ ПРЗ или ПР и ПЗ. Работните устройствени планове
може да се изработват и едновременно с ПУП.
Чл. 61. При изработването на РУП се ползва следната изходна информация:
1. кадастрална и специализирани карти в М 1:250 или М 1:500;
2. скица за проектиране - извадка от действащия ПУП за съответната
територия;
3. задание (по преценка) на възложителя.
Чл. 62. (1) Работният устройствен план съдържа текстови и графични
материали и се изработва в една фаза.
(2) Текстовите материали към РУП се оформят в обяснителна записка, в която
се дава обосновка на проектното решение и спазването на законовите и
нормативните изисквания за обектите на културно-историческото наследство, като
се отразява тяхната характеристика, вид и категория, при спазване на
предписанията по опазването им.
(3) Графичните материали към РУП съдържат:
1. допълнително геодезическо заснемане на поземлените имоти и
съществуващите сгради;
2. план за застрояване, в който се определя точното разположение и
очертанието на сградите и минималните разстояния между тях и до имотните
граници, в т.ч. и през улиците, в М 1:250 или М 1:500;
3. силуети от всички страни на сградите и през улиците, изясняващи
максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти, броя на етажите,
формата и наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите с оглед
правилно архитектурно-пространствено оформяне в М 1:250 или М 1:500;
4. характерни напречни разрези, отразяващи теренните нива и подземните
етажи, в М 1:250 или М 1:500.
Раздел VI
(Нов - ДВ, бр. 68 от 2004 г.)
Парцеларен план (план за елементите на техническата инфраструктура
извън границите на урбанизираните територии)
Чл. 62а. (1) Проучвателните и проектните работи за елементите на
техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии се
извършват въз основа на задание в следните фази:
1. предварителен проект, в който се изработват варианти на трасето или
площадката на елементите на техническата инфраструктура;
2. окончателен проект - парцеларен план, по който се извършва отчуждаване
и/или се ограничава правото на собственост.
(2) Със заданието за проектиране може да се възложи изработване само на
окончателен проект на ПП по ал. 1, т. 2.
(3) При проектиране на парцеларен план (ПП) се ползват следните изходни
данни, предоставени от Министерството на земеделието и горите, Агенцията по
кадастъра, общината или от възложителя:
1. материалите по чл. 47, т. 1, 3, 4, 8 и 10;
2. материалите по чл. 47, т. 2, а по изключение и в М 1:2000;
3. предпроектни проучвания и/или инвестиционен проект в случаите, когато
такъв е необходим за определяне на трасето и обхвата на линеен обект.
Чл. 62б. Обемът и съдържанието на проекта по чл. 62а, ал. 1, т. 1 се
определят от възложителя със заданието за проектиране.
Чл. 62в. (1) Проектът на парцеларния план съдържа графични и текстови
материали.
(2) Проектът на парцеларен план с обхват повече от една община се
изработва в отделни части за всяка една от общините по землища, като всяка част
съдържа текстови и графичен материал, отнасящ се за съответното землище.
(3) Графичните материали на парцеларния план съдържат:
1. проект на ПП в М 1:500 или М 1:1000, а по изключение в М 1:2000,
изработен върху картите или плановете по чл. 62а, ал. 3, т. 2, представен на
чертежи на непрозрачна основа, като в проекта се отразяват:
а) землищните граници, границите и номерата на поземлените имоти;
б) трасето на техническата инфраструктура;
в) линиите, по които се извършва промяна на предназначението за линейни
обекти, в т.ч. отчуждаване на имотите;
г) линиите, ограничаващи границите на площадковите обекти на техническата
инфраструктура, по които се извършва промяна на предназначението, в т.ч.
отчуждаването на имотите;
д) сервитутните линии, с които се въвеждат сервитути и ограничения в
ползването на имотите, като се означава разстоянието им до осовата линия на
трасето или до крайните линии на съоръжението или площадковия обект;
е) нови трасета на засегнати от проекта селскостопански и горски пътища и
други елементи на техническата инфраструктура, водни течения и площи, със
съответните сервитути и ограничения за ползването на имотите;
2. ситуация на трасето в подходящ мащаб по преценка на проектанта.
(4) Текстовият материал към проекта на парцеларния план се оформя в
обяснителна записка, която съдържа обща част - цел и задачи, териториален обхват
(данни за ситуационното разположение на обекта) и съдържателна част, включваща:
1. ограничения в ползването на имотите в сервитутите;
2. регистър на засегнатите от трасето имоти, съдържащ:
а) номерата на засегнатите от трасето имоти по възходящ ред;
б) вид на територията според основното й предназначение (чл. 7 ЗУТ);
в) начин на трайно ползване;
г) община, землище, местност;
д) категория на земята;
е) площ на съответния имот в дка;
ж) площ за отчуждаване;
з) площ с ограничения в ползването й;
и) площ на имотите държавна собственост, които се отнемат без
обезщетяване;
й) вид собственост;
к) собственик на имота;
3. баланс на територията по начин на трайно ползване;
4. баланс на територията по вид собственост;
5. баланс на територията по предназначение;
6. баланс на територията по категория на земята (в т.ч. поливна или
неполивна);
7. обща рекапитулация на площите, подлежащи на промяна на
предназначението, в т.ч. отчуждаване;
8. регистър с координатите на точки по оста и сервитутните линии вляво и
вдясно на линейния обект и на координатите на точки и сервитутни линии на
площадковия обект.
(5) Данните по ал. 4, т. 2 се предоставят на проектанта от възложителя с
изключение на тези по букви "ж", "з" и "и", които се попълват от проектанта.
ЧАСТ ПЕТА
ТЕХНИЧЕСКО ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОФОРМЯНЕ НА
УСТРОЙСТВЕНИТЕ СХЕМИ И ПЛАНОВЕ
Глава седма
ТЕХНИЧЕСКО ОФОРМЯНЕ
Чл. 63. Общите изисквания на тази глава се отнасят за задължителните
текстови и графични материали на различните видове схеми и планове.
Чл. 64. Текстовите материали се комплектуват в папки формат А4 или А3 и
съдържат следните задължителни елементи:
1. титулна страница, на която се отразяват:
а) видът на плана - устройствена схема, общ или подробен устройствен план;
б) обектът на планиране - община, населено място, селищно образувание,
обект извън урбанизирана територия;
в) изпълнителят - физическо или юридическо лице;
г) възложителят;
д) главният проектант - квалификационна степен, име, презиме, фамилия,
единен граждански номер, номер на документа за правоспособност, подпис;
е) трите имена на лицето, представляващо и/или управляващо юридическото
лице, извършило проектирането;
2. авторски колектив - списък на проектантите, сътрудниците,
консултантите и техническите лица, участвали в проектирането;
3. съдържание на текстовия и графичния материал.
Чл. 65. (1) Графичните материали за всички видове устройствени схеми и
планове съдържат следните допълнителни задължителни елементи:
1. вид и териториален обхват на плана или устройствената схема, мащаб,
фаза на проектиране; надписите се поместват в дясната или лявата част на
чертежа, по изключение - и на друго подходящо в композиционно отношение място;
2. географските посоки и данни за ветровия режим;
3. таблица с информация за изпълнителя, вида на плана, възложителя и
проектантите, фазата и мащаба на проекта, датата на завършване на проекта;
таблицата се нанася в долния десен ъгъл на всеки задължителен графичен материал;
данните за проектантите съдържат тяхната специалност, име, фамилия и подпис;
4. таблична информация, данни за ветровия режим, легенди за изразните
средства, текстовите описания и друга допълнителна графична информация (напречни
профили, разрези, силуети и др.), които се разполагат в свободните полета на
чертежа и се композират по преценка на водещия проектант.
(2) Графичните материали за устройствените схеми, ОУП и цялостните планове
за застрояване без измененията им се представят залепени на платно или на друг
материал, позволяващ тяхното многократно ползване.
(3) Графичните материали за ПР и за РУП се представят на недеформируема
прозрачна основа.
(4) Измененията на устройствените схеми и ОУП се изработват на хартиен
носител.
(5) Измененията на ПУП се изработват на недеформируема прозрачна основа.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2004 г.) Устройствените планове се изработват в
оригинал и копия и се предават от изпълнителя на възложителя, както следва:
1. общ устройствен план, подлежащ на одобряване от министъра на
регионалното развитие и благоустройството - един оригинал и съответния брой
копия за общините, включени в обхвата на плана;
2. общ устройствен план, подлежащ на одобряване от общинския съвет - един
оригинал;
3. подробен устройствен план, подлежащ на одобряване от министъра на
регионалното развитие и благоустройството или от областния управител - един
оригинал и съответния брой копия за общините и Агенцията по кадастъра;
4. подробен устройствен план, подлежащ на одобряване от общинския съвет
или от кмета на общината - един оригинал и копие - за Агенцията по кадастъра;
5. парцеларен план - един оригинал за одобряващия орган и съответния брой
копия - за Агенцията по кадастъра и за общините, когато парцеларният план не се
одобрява от тях.
Чл. 67. (1) Одобрената от компетентния орган по чл. 122, ал. 1 ЗУТ
Национална комплексна устройствена схема се съхранява безсрочно в Министерството
на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Графичните и текстовите
материали се представят в два екземпляра (оригинал и копие).
(2) Одобрените РУС от компетентните органи по чл. 122 ЗУТ се съхраняват
безсрочно, както следва:
1. оригиналите се съхраняват в МРРБ - за РУС, засягащи териториите на
повече от една област, а техните копия - в съответните областни администрации;
2. оригиналите се съхраняват в областната администрация - за РУС,
засягащи териториите на една област, а тяхното копие - в МРРБ.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2004 г.) Оригиналите на ОУП се съхраняват в
администрацията, одобрила плана, а заверените копия по чл. 65, ал. 6, т. 1 - в
съответните общини.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2004 г.) Оригиналите на ПУП и ПП се съхраняват в
администрацията, одобрила плана, а заверените копия по чл. 65, ал. 6, т. 3, 4 и
5 - в Агенцията по кадастъра, в съответните общини и във възложителя, по негово
искане.
Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2004 г.) Графичните материали на
устройствените схеми и планове се изработват в съответствие с графичните
указания и таблици към тази наредба, които се одобряват със заповед на министъра
на регионалното развитие и благоустройството и се отпечатват в бюлетин
"Строителство и архитектура".
Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2004 г.) Специализираните устройствени
схеми и допълнителните графични материали към общите и подробните устройствени
планове се изработват върху копия от съответния проект в мащаб и формат за всеки
конкретен случай и в съответствие с графичните указания и таблици към тази
наредба.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Наредбата се издава на основание чл. 117 от Закона за устройство на
територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 от 2001 г.) и отменя
Наредбата за обема и съдържанието на проучвателните и проектните работи по
градоустройството (отпечатана в Бюлетина за строителство и архитектура, кн. 6 от
1977 г.).
§ 2. Наредбата влиза в сила от 1 август 2001 г.
§ 3. Проектите за подробни устройствени планове, които са в процес на
изработване, възложени по реда на Правилника за прилагане на Закона за
териториално и селищно устройство или въз основа на решение на кмета на
общината, издадено по реда на ЗУТ преди влизане в сила на наредбата, се
довършват по реда на отменената в § 1 наредба.
§ 4. Подробни устройствени планове за територии със специално
предназначение, свързани със сигурността и отбраната на страната, се изработват
при спазване изискванията на тази наредба, доколкото това не противоречи на
специалните нормативни актове. Плановете за регулация и застрояване за такива
територии се изработват съгласно изискванията на чл. 49, като в плановете за
застрояване се отразяват само задължителните и ограничителните линии на
застрояване и височината, без да се посочват данни за съществуващите сгради,
постройки, мрежи и съоръжения.
§ 5. До създаването на кадастрални карти и кадастрални регистри:
1. (доп. - ДВ, бр. 68 от 2004 г.) устройствените схеми и общите
устройствени планове се изработват въз основа на топографски карти в М от 1:200
000 до М 1:5000 и наличните кадастрални и други данни съгласно чл. 115 ЗУТ и §
6, ал. 7 ЗУТ;
2. (изм. - ДВ, бр. 68 от 2004 г.) подробните устройствени планове се
изработват въз основа на действащи кадастрални планове, попълнени или поправени
по реда на § 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и на плановете
по § 6, ал. 7 ЗУТ, а когато такива липсват, кадастралните и специализираните
карти се изработват при условията и по реда на ЗКИР.
§ 6. След създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри
устройствените схеми и планове се изработват въз основа на тях, като се ползват
и данни от топографските карти, нивелационните планове, специализираните карти и
др. в цифров и графичен вид.
§ 7. (Изм. - ДВ, бр. 68 от 2004 г.) В случаите, когато възложителят
провежда конкурс за избор на устройствена концепция по чл. 126 ЗУТ или конкурс
за проектиране на устройствени схеми по чл. 118, ал. 3 ЗУТ, те се изработват в
обем и съдържание, определени със заданието (конкурсната програма).
§ 8. (Нов - ДВ, бр. 68 от 2004 г.) Проектите на ПУП и на ПП, които са в
процес на изработване и са възложени по реда на ЗУТ, се довършват в обем и
съдържание по досегашния ред.
§ 9. (Предишен текст на § 8 - ДВ, бр. 68 от 2004 г.) Указания по
прилагане на наредбата дава министърът на регионалното развитие и
благоустройството.
НАРЕДБА
за изменение и допълнение
на Наредба № 8 от 2001 г. за обема и
съдържанието на устройствените схеми и планове
(ДВ, бр. 68 от 2004 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 13. Навсякъде в наредбата думите "Националния план за регионално
развитие" се заменят с "Националната стратегия за регионално развитие", а думите
"инвеститора" и "инвеститорът" се заменят съответно с "възложителя" и
"възложителят".
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
към Наредбата за изменение и допълнение
на Наредба № 8 от 2001 г. за обема и
съдържанието на устройствените схеми и планове
(ДВ, бр. 51 от 2005 г., в сила от 21.06.2005 г.)
§ 6. Започнати производства по одобряване на устройствени схеми и планове
се довършват по досегашния ред, ако към датата на влизане в сила на наредбата
плановете са внесени за съобщаване, приемане и одобряване по реда на ЗУТ.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

2010-03-10T18:57:00.000+02:00

Н А Р Е Д Б А № 7
от 8 юни 1998 г.
ЗА СИСТЕМИТЕ ЗА ФИЗИЧЕСКА ЗАЩИТА
НА СТРОЕЖИТЕ

Издадена от министъра на регионалното развитие
и благоустройство, обн., ДВ, бр. 70 от 19 юни
1998 г., попр., бр. 82 от 17 юли 1998 г., изм.,
бр. 52 от 8 юни 1999 г., бр. 84 от 13 октомври
2000 г., попр., бр. 93 от 14 ноември 2000 г.

Наредбата може да бъде изтеглена тук

2010-03-10T18:37:00.000+02:00

Н А Р Е Д Б А № 3
ЗА КОНТРОЛ И ПРИЕМАНЕ НА БЕТОННИ И
СТОМАНОБЕТОННИ КОНСТРУКЦИИ

Издадена от министъра на териториалното развитие
и строителството, обн., ДВ, бр. 97 от 25 ноември1994 г.,
изм., бр. 53 от 11 юни 1999 г.

Наредбата може да бъде изтеглена тук

2010-03-10T18:30:00.000+02:00

НАРЕДБА № 3 от 9.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии

Издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, oбн., ДВ, бр. 90 от 13.10.2004 г. и бр.
91 от 14.10.2004 г., в сила от 15.01.2005 г.

Наредбата може да бъде изтеглена тук

2010-03-10T18:24:00.000+02:00

НАРЕДБА № 39 от 10.04.2006 г. за строителство в горите и земите от горския фонд

Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието и
горите и министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 38 от 9.05.2006 г.

Наредбата може да бъде изтеглена тук

2010-03-10T15:01:00.025+02:00

НАРЕДБА № 4 от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации

Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 53 от 28.06.2005

г., попр., бр. 56 от 8.07.2005 г.

Наредбата може да бъде изтеглена тук