Строителство и архитектура Вътрешен и външен дизайн

                                                    Топлоизолация

Трябва ли материалът да е паропропусклив?


Паропропускливостта определя способността на материала да пренася водни пари през обема си. Във всяко жилище има отделяне на водни пари. Причините за това са много и разнообразни - мокри помещения, готвене, пране, цветя, домашни животни, а също отделяните от човешкото тяло водни пари ( около 40гр./час при температура 20С). Количеството водни пари което може да се намира във въздуха зависи от температурата - при по-висока температура то е по-голямо. Установено е, че почти целогодишно концентрацията на водните пари в жилищните помещения е по-висока спрямо тази на околната среда, поради което съществува дифузия и конвекция на водни пари през стените на жилището с посока отвътре-навън. Нормално използваните материали в строителството провеждат водните пари относително добре. Когато обаче се монтират изолационни материали върху стената, тя се запечатва в значителна степен, доколкото тяхната паропропускливост е по-ниска. Какви са ефектите не може да се каже обобщено - за всеки конкретен случай те са различни.
Като цяло опасността е от повишената вероятност за образуване на конденз в пространството между изолационния материал и стената. Нека разгледаме един такъв случай - имаме жилище чиито стени са изградени от лесно пропускащ водните пари материал - например тухлена зидария с хоросанова мазилка.
Нормално водните пари преминават свободно през стената като кондензират слабо. Ако сега поставим на външните стени изолация от XPS например, ще се получи следното - водните пари преминават през стената, достигат до повърхността изолацията, която е слабо пропусклива и студена и кондензират. Образувалата се вода преминава през стената и влагата в края на краищата се връща обратно вътре. Освен това мократа стена има значително по-лоши топлоизолационни свойства. Какво може да се направи за да се избегне този проблем - решенията са най общо две:
- да се избере материал с добра паропропускливост какъвто е EPS или
минералната вата;
- да се осигури по-ниска влажност в помещението чрез подходяща вентилация;
На практика решенията са винаги някакво съчетание от двата подхода.
Европейските концепции за изграждане на термоефективни жилища са базирани
както на добра изолация, така и на добра вентилация.
Най-общо могат да се дадат следните препоръки:
- паропропускливостта на стената и изолационния материал трябва са близки
- не е допустимо да се изолира тухлена стена с XPS.
- важно е да се подържа нормална влажност в помещенията
- стените трябва са се уплътнени така, че да не е възможна конвекция на въздуха - въздуха се явява преносител както на топлина, така и на водни пари;
- за вътрешна изолация трябва да се ползват материали с по-ниска
паропропускливост от тази на стената в противен случай водните пари ще преминават през изолационния материал и достигайки до студената паронепропусклива стена ще кондензират.
- при монтаж на вътрешна изолация не трябва да има никакви непопълнени фуги в изолацията, като те се попълват с изолационен материал или полиуретанова пяна, а не със циментово лепило, което създава термо-мост между студената стена и вътрешността на помещението.




Какъв материал да изберем за изолация на панелно жилище?


За изграждане на панелните жилища са използвани панели, от
специални марки бетони. Характерно за тези бетони е, че са с висока
плътност, но същевременно запазват своята добра паропропускливост и имат подобрена (но недостатъчна) топлоизолационна способност. Стандартния стоманобетон има коефициент на пародифузия m=60-90, докато при почти всички марки изолационни бетони като карамзитобетон, сгуробетон, перлитобетон и др., този коефициент е от 5-10. Предвид добрата способност на панела да провежда водни пари е нежелателно облицоването му с изолационни материали, които не позволяват на водните пари да преминават през обема им. За сравнение - EPS с плътност 15-18 кг/м3 има коефициент на паропропускливост m=20-25, докато за XPS той е над 200. При поставяне на запечатващи материали се увеличава опасността от образуване на воден конденз между изолационния материал и фасадата, което води до овлажняване на стената, което наред с другите негативни последици влошава и влажностния режим на стоманобетона и води до по-бърза корозия на
арматурата.






Колко трябва да е дебелината на изолацията?


В зависимост от използвания материал и желания ефект. Точното определяне на дебелината е предмет на топлотехнически изчисления и зависи от вида на стената която ще се изолира и климатичните особености на района. В общия случай за панелните блокове използването на EPS с дебелина под 4 см е неоправдано. Препоръчва се използването на материал с дебелина 4-5 см. Тази дебелина осигурява приблизително коефициент на топлопреминаване U=0,5 W/m2k, който е максималния допустим според съвременната нормативна уредба. При монтажа на изолации на парче на панелните блокове тази дебелина се явява и максималната възможна, поради чисто технически проблеми при отделни детайли като прозорците, горния ръб на изолацията и поради естетически съображения. Доколкото е възможно желателно е да постигнете съгласие със съседите си, за да изработите обща изолация или ако това не е възможно, то да правите такива с еднаква дебелина на материала. При всички положения ние ви препоръчваме при така създалата се специфика на ситуацията с панелните блокове, да монтирате външна изолация с дебелина 4-5 см.






Tрябва ли да се залепват платната към фасадата и как?


Закрепването на платната към фасадата става чрез залепване с циментови лепила и последващо занитване с дюбели. Залепването е необходимо при всички случаи поради следните причини:
- осъществява се по-здраво закрепване на платната към фасадата;
- лепилния слой създава стабилна основа за платната, като не им позволява да вибрират, което би довело до по-лесно напукване на шпакловката.
- чрез лепилния слой се осъществява регулирането на височината на
платното, за получаване на единна равна повърхност на изолацията.
Залепването може да се осъществи по два начина - чрез намазване на цялото платно с използването на назъбена маламашка или чрез поставянето на лепило на купчинки и ивици. Първият метод се препоръчва при относително гладки фасади, докато втория се практикува при неравни фасади. Важно е да се отбележи, че при използването на втория метод, контактната повърхност трябва да е 40-50 % от повърхността на платното, за да се гарантира добро залепване. Лепилото за залепване, трябва да има съответни качества и якостни характеристики, за да бъде залепването качествено.




Колко дюбела трябва да се поставят на квадратен метър?


Броят на дюбелите трябва да е толкова, че да се осъществи стабилното закрепване на платното и не по-малко от 10бр./м2. На практика реалния брой, при панелните строителства е 15-17бр./м2




Има ли разлика между лепилата за лепене и тези за шпакловка?


Да, има - на практика и двата вида лепила са на циментова основа с
полимерни добавки и са близки по състав, но към лепилата за шпакловките се предявяват повишени изисквания за якост на сцепление с полистироловата основа, водонепроницаемост, пукнатиноустойчивост. Поради тази причина количеството на полимерните добавки в тях е повишено и са добавени полипропиленови или полиестерни армиращи нишки за повишаване на пукнатино-устойчивостта. По правило при тях се използва и по-фина фракция кварцов пясък, с което се подобряват качествата и крайния външен вид на покритието.






При какви условия могат да се нанасят шпакловки и мазилки?


Нанасянето на шпакловки и мазилки може да се извършва при температури на въздуха от 5-30 градуса. При нанасяне при ниски температури задължително се използват специални добавки към лепилото срещу евентуално замръзване. Не е препоръчително и нанасянето на шпакловки при температури над 35 градуса, а също така и при директно слънчево греене ако температурата е над 25 градуса. Прясно нанесената шпакловка е уязвима на дъжд до нейното изсъхване, поради което трябва да се избягва нанасяне при опасност от преваляване.






Задължително ли е нанасянето на мазилка или боя върху шпакловката?


Шпакловката не притежава необходимата водонепроницаемост и естетически външен вид необходими за крайно покритие, а също така не е устойчива на въздействието на слънчевите UV-лъчи, поради което е необходимо тя да бъде защитена с някакъв вид финално декоративно покритие, в противен случай след няколко години тя ще се изрони и отлепи. Такива са различните видове фасадни бои и мазилки.






Какво е EPS?


EPS(expanded polystyrene) е топлоизолационен материал получен чрез
формоване на принудително разширен гранулат от полистирол. EPS има характерен зърнест вид, като големината на гранулите е различна.
Произвеждат с материали с различна плътност - от 10-35 кг/м3. Цветът
обикновено е бял, но се срещат и оцветени - като Monodur например, който е светлосин.
Материалът има добри топлоизолационни свойства - специфичния му коефициент на топлопроводност е в границите Ld = 0,035 - 0,038 w/mk EPS има коефициент на паропропускливост m=20-50, който е близък с този на стандартните материали използвани в строителството. Това го прави подходящ за изработка на изолации на фасадни стени, тъй като почти не променя естествената паропропускливост на стената. При продължително потапяне във вода материалът поема до 2% обема вода, като това зависи от плътността.
Характерно явление за някои видове е сублимирането, в резултат на което настъпва промяна на размерите на плочите в рамките на 1-3%. Използваните за фасадна изолация плочи от EPS, често означавани с EPS-F имат добра стабилност на размерите и плътност от 15-25кг/м3. Материалът може да се ползва и за подова изолация, но плътността му трябва да бъде над 30кг/м3.
Недостатък на EPS е че гризачите го ядат, поради което изолациите (особено на къщи) трябва да са защитени от проникване.




Какво е XPS?


XPS(extruded polystyrene) е топлоизолационен материал произведен чрез екструдиране на разпенен полистирол. Структурата на камерите му е затворена, а самите камери имат размери от 0,2-0,5 мм. Това определя неговите идеални хидроизолационни качества и ниската паропропускливост.
Плътността на материала обикновено е над 30кг/м3. Водопоглъщането при продължително потапяне е практически нулево. Плочите от XPS имат стабилни размери и висока механична якост, което определя тяхното приложение за подови, покривни и вътрешни изолации. Също така се използват за изолация на бетонните фундаменти на сгради. XPS има отлични топлоизолационни показатели Ld = 0,034w/mk. Произвежда се под много марки, по популярните у нас са: URSA foam, Fibran, Dow Styrofoam, Austrterm XPS, Izopan и др.
Цветът на плочите е различен за различните марки - син, жълт, розов, зелен и др. Структурата на материала обикновено е влакнеста, поради което механичните качества по отделните оси са различни. XPS не е податлив на гризачи.




Neopor - графитния EPS


Neopor е марка на BASF. Материалът по същество е EPS с зърнометрия около 4мм и плътност от 24-25 кг/м3. Същественото в този материал е добавката на графитни частици, което придава и характерния му сив цвят. Ролята на графитни частици е да отразяват и дисперсират насоченото инфрачервено лъчение, като голяма част от него се отразява обратно с което се постига понижена топлопроводност спрямо стандартните EPS.
Недостатък на този материал е относително високата му цена, съизмеримо с тази на XPS.